от Светлана Йонкова / дата: 12 апр 2023

МОНОЛОГ НА ЛЕВСКИ

/из стихосбирката "Слънце преди изгрева"


Нямам гроб, ала чий е проблемът? – погребват ги мъртвите,
а пък аз имам толкова работа още за вършене…
Оставете поп Кръстю на мира! Предателя бъркате –
пък дори да не бъркате, само ръцете си бършете…
Капе мед от устите лакейски… Под турско бе същото –
робът няма очи да застане пред голата истина!
Цял живот ще се гърби след ралото само за къшея –
и едно ще повтаря: че всичко от Бога е писано!
… Аз не искам парадни салюти и думи напудрени,
мен ми стига да чуя един да извика: „Виновен съм!" –
но гърми тишината… Небето с очи изумрудени
не примигва дори, а народът на дявола моли се,
ех, народе! Продаван, харизван! Целувай палачите!
И плачи за онези, които ти смачкаха вярата!
Ти цървулите гордо смени за чепиците лачени –
и плати за това с ипотека, заложил България.
Затова е бесилка Родината, няма за чудене!
И царе, и плебеи се кръстят набожно и хрисимо.
Трезви няма ли, хора? Нима са се свършили лудите?
Братът брата продава – и става, каквото е писано.
Ала кой го е писал? Това е, народе, дилемата:
щом не пишеш съдбата си сам, някой друг ще я пише…
Аз избрах да напиша с духа и кръвта си вселената –
и я писах така, че и Бог от небето въздишаше!
Затова не четете какво ви говорят за Дякона.
Да чете само онзи, на който очите са истински!
Аз икона не съм. Аз съм всичката вяра изплакана!
А пък другото – то е една неизбежна измислица.

Светлана Йонкова