от Джордж Мишковиц / дата: 09 окт 2024

Имам чувството, че мразиш всички Гошковци и Жорета. Иронията ти е излишна. Ползвам този псевдоним, тъй като вече има четирима писатели с името Георги Христов, като добавим и певеца, ставаме много маймуни на клона. Не съм претенциозен демагог и то никак. Със средно образование, рибар човек от Аспарухово. Работил съм от до, като в последните години съм сервитьор. Работа и все някой трябва да я свърши. Запалих се по литературата на 24 след инцидент и то с "Алхимикът". После се записах в нашето читалище и прочетох тоз - онзи. Когато започнах да пиша ми харесваше Кембъла и други дръзки квартални прозаици. Порнографията на Буковски, Милър я ядях с парцалите, а "Повелителят на мухите" изобщо не ме впечатли толкова. Руска класика просто не мога да довърша. Южноамериканци също са ми лошо предубеждение. После Здравка Евтимова ме грабна с нейната човечност и фантастика. Алек Болдин, Деян Енев подобни и нещо такова лъхаше в моите истории умишлено или не. Защото не мога да пиша като Борис Виан или Робърт Силвърбърг, моите кумири по него време. Поезията башка. Така все нашенското ме теглеше. После разбрах, че гореспоменатите леко простеят в ежедневието ни и аз потърсих нещо по-пипнато. Русков въпреки историчността си и завидно стилен маниер не е моят човек. Терзийски лока от шишето и пише, готин ама аз така мога по един роман на месец. Момчил Николов подобен стил, само че напушен за мен. Господинов не ме грабна никак отначало, напротив чудех се кое му четат. Но после го приех. А "Времеубежище" е динамична до дупка, освен останалите ѝ качества. Но класата на този не е достигната. Кутси, Банвил, Мураками не са лоши, но са мисля малко несравними с него. Карабашлиев също е добър, ама не е Господинов, въпреки че е къде по-трудолюбив и интересен автор. Бърдаров е прочувствен, ала трябва да затегне дупките на солницата. Последното, което ме разтопи е "Нито Ева, нито Адам" на Амели Нотомб. Тази книга е в разрез с останалите на тази крайно полюсна белгийка. Олга Токарчук ми е баш на сърце. Но чета и по-обикновени книжлета. Ето сега разбираш, че не съм някой сноб, само мисля че тоя е добър, въпреки мудната мисъл и човъркане с пръст. С това излизам от ринга, колега. Прочети моята, може па да ти хареса :) Аз съм далеч от Господинов. Със здраве!

от Жорже Букари / дата: 07 окт 2024

"Едва ли светът ще срещне по-рафиниран и естествен автор". "Времеубежище" е класа отвсякъде. Еверест! Гениално!"
"...най-добрия български писател"
Горепосочената трилогия на антилитературната мисъл само доказва, че Господинов е харесеван от претенциозни демагози, които намират литературната естетика в есеистични меланхолии, толкова безсюжетни и "целомъдрени" откъм смисъл, че да се чудиш човек с нормално развит мозък ли ги е зачевал. Господинов е литературно недоразумение, за което плащат единствено неразумните читатели.

от Джордж Мишковиц / дата: 10 сеп 2024

С липса на всякакво желание да обидя, не мога да си обясня как може разумно или трезво същество да нарече Георги Господинов "Самозванец", след като е получил Букър. Можете да му лепите всякакви епитети като скучен, муден, досаден, декларативен, сухар, убиец на жизнерадост, многознайко и прочие, но самозванщина аз лично не мога да приема. Разбира се, ако някой търси книжле, в което лирическият герой се спъва в куфарче с милион долара и секретни документи, набива двама дилъри с голи ръце, затрива подземен бос, открива ключе в музикална кутийка, разкодира египетските пирамиди насън, намира чувал с наркотик в багажника и изчуква руса мацка същата вечер - спукана му е работата. Творенето на Господинов е разходка из лабиринта на мозъчните му гънки. Душевадецът с памукови пръсти. Бримки из съзнанието. Брод в битието. Под него е да има интересна история, историята иде сама в теб. Едва ли светът ще срещне по-рафиниран и естествен автор. Словата му кацат като мухи на мед без нулево насилие. Признавам, "Естествен роман" го почвах и запокитвах пет пъти. Мислех го за глупост, докато не прескочих половината. "Физика на тъгата" леко дотяга с обема на мислите си, въпреки размазващото начало. Но "Времеубежище" е класа отвсякъде. Еверест! Гениално! Господинов си е дошъл с името. Ако искате да намерите напомпани автори можете да почетете Модиано и Барнс. Е това е много шум за нищо за мен. Дано следват "недъгавите опити" на най-добрия български писател. На втори място е Елена Алексиева, трети Стратиев, после Пасков. Браво Геца!

от Джордж Букърмен / дата: 10 сеп 2024

Има твърде много качествена литература, за да допра до недъгавите опити на тоя самозванец.

от Джордж Мишковиц / дата: 13 авг 2024

Нямам търпение да я купя. Заръчал съм на жената. Ще ми хареса знам, много лична ще е. Тъгата ще закопаем, за да изникне клонче зелено за усмивките след нас.