Богомилски легенди
Автор: Николай Райнов
| Издател | Шамбала Букс |
| Брой страници | 240 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 227 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543192861 |
| Баркод | 9789543192861 |
| Категории | Митология. Митове и легенди, Хуманитарни науки, Книги |
„Богомилски легенди“ е издадена за пръв път през 1912 г. под псевдонима Аноним и бързо се превръща в литературно събитие.
Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световноизвестен писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор, изкуствовед, културолог, литературовед, популяризатор на изкуството, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.
Учи в Духовната семинария в София, философия в Софийския университет, предприема езотерично пътешествие към духовните и археологическите загадки в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция, Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в София, бил е главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека, където написва първите си научни изкуствоведски трудове. Общува в Париж с европейската и световна култура. Хабилитиран професор в Софийската художествена академия. Десетилетия работи като академик в Института по изкуствознание при БАН. Дописен член на Българския археологически институт. Един от основателите и пръв директор на Института за литература при БАН.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
