Проучването на историята и културата на българските етнически общности, където и да се намират те в чужбина, представлява несъмнен интерес и спомага за изясняване и допълване на знанието за идентичността на българския народ.
Първите български колонисти в Прага са нашите студенти, които отиват да учат там още в първите години на втората половина на XIX в. Не след дълго време те започват да водят и организационен живот. През 1863 г. в Прага се учредява тайното българо-чешко сдружение „Побратим"'. А през октомври 1880 г. пак там се основава дружеството на българските студенти „Българска седянка".
Преди Втората световна война и по време на германската окупация на Чехия (от 15 март 1939 г.) българската колония в нейните земи и в Словакия се състои вече и от значителни групи градинари. Първите от тях пристигат в тези земи след Балканските войни (1912-1913) и след Първата световна война, други идват през периода 1928-1929 г. по време на появилата се икономическа криза в България. По-голяма част от градинарите произхождат от Северна България - Великотърновско, Русенско, Габровско, Ловешко и др. Те се принуждават да търсят прехрана в Чехословакия, отивайки там първоначално на гурбет.
Пристигайки в Братислава, голяма част от българските градинари остават да работят в Словакия - главно в околностите на Братислава и на по-големите градове на страната. Другата част се отправя в две посоки - за Австрия и оттам за Германия, и за Чехия и Моравия, където отиват на гурбет много наши градинари.
В по-големите чехословашки градове като Прага, Бърно и Братислава те се организират в градинарски дружества, които имат характер на занаятчийски сдружения, чиято главна цел е да защитават техните професионални интереси. През 1951 г. българските градинарски сдружения в Чехословакия са ликвидирани и се вливат в културно-просветната организация „Г. Димитров", която се създава в Чехословакия през 1948 г. и има клонове във всички градове и села, където живеят по-голям брой българи…