Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето.

Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме с реалността. "Анини приказки" са моят опит за съпротива срещу баналната реалност - опит да възкреся детето в себе си. Дай Боже - и в някой друг...

P.S. Рисунките на Климент Денчев в това десето издание на "Анини приказки" са взети от първото саморъчно издание (1973 г.), предназначено лично за Анна по случай нейния 8-ми рожден ден.
Стефан Цанев

Ключови думи: Българска детска класика, Стефан Цанев