Несъмнено периодът от 80-те години на ХIХ в. до 30-те години на ХХ в. е период с най-интензивна смислотворческа гъстота, когато се разширява жизненото пространство на българската литература и се формира нейният класически канон. Появяват се шедьоври, които са гръбнакът на литературната ни традиция; оформят се основните литературни направления - от традиционния реализъм - до символизма, модернизма и авангардизма. В края на ХIХ в. Вазовото творчество е фундамент на новата българска литература независимо от мощния епически дар на Захари Стоянов. Само по себе си Вазовото творчество е цяла литература с върхови постижения във всички жанрове. В том пети на "Златен ключ на класическата българска художествена литература" са включени произведенията на Иван Вазов - "Епопея на забравените", "Опълченците на Шипка", "Чичовци", "Шуми Марица", "Иде ли, Една българка", "Дядо Йоцо гледа", и на Захари Стоянов - "Записки по българските въстания".

Ключови думи: Промо -10%, Книжна ваканция