Бих искала да попитам дали има някакво разминаване в съдържанието на това издание и по-старото?
Левски
Автор: Яна Язова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 754 |
| Година на издаване | 2003 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1056 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9548945290 |
| Баркод | 9548945290 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Яна Язова (1912-1974) нарича своя роман „Левски" „моята Библия". Той е и главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата литературна сензация на XX век.
Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе.
Ключови думи: Ден на народните будители, Памет за Левски, Ние сме българи, Апостолът на свободата, Васил Левски, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2022
Прочетох я като библия. Поклон пред Яна Язова.
Велика писателка, велико произведение, а то не е само едно. Романите на Яна Язова би трябвало да са в учебниците по история и литература, както и тези на Фани Попова Мутафова.
Пак ви моля да пуснете книгите на Васил Гинев в продажба и книгите на Милетич за Тракийските Зверства през 1913 година и книгата Възпоменание за разбърканите времена на Милетич.Моля ви ако имате възможност! Отдавна търся тези книги и мои познати във фейсбук питат за тях.Бъдете здрави!
Станах голяма почитателка на творбите на Яна Вазова.Чрез нея опознах какъв е бил Левски в действителност и Ботев.Много ми харесва характера на Госпожа Евпраксия.Нея бях чувала за нея.От Яна Язова научих за тази игуменка.Левски има страхотен характер.Благ и вярващ човек.Винаги усмихнат и винаги пее.Никога не съм вярвала на днешната ню ейдж история,че Левски и Ботев са били масони.Това е плюене по наши национални герои.Силно съм впечтлена от романа.Като започна да чета и се пренасям 1800-та година.Все още не мога да разбера кой е Стоян Илийка.След като прочетох романа започнах да събирам цялата поредица.Много ви моля,пуснете в продажбата книгите на Васил Гинев двете поредици за Вълчан Войвода и Зорница.Много трудно се намира,а ние ги търсим.Благодаря!
На Хеликон Славейков нямаше :(((((
Благодаря много!
Към настоящия момент книгата е налична в Хеликон-Славейков и Хеликон-България.
Има ли го този роман в книжарницата в София на бул. Витоша? Една бройка трябва
Книга с оригинален стил, с психологически талантлив почерк, книга, която събужда заспали чувства на патриотизъм, на болка и тъга от загубата на достойни личности, на срам от нашата историческа неграмотност... Щом самата авторка нарича "Левски" "Моята Библия", какво повече можем ние да кажем, Библията има само един герой, пред който се чувстваме грешници и смирено се прекланяме...И така ще бъде во веки веков! Амин!
Другия мнения?
Интересно ми е, след коментарите за "Време разделно" на А. Дончев, дали някой не мисли, все пак, че и трилогията на Я. Язова не насажда омраза и т.н.
Вечна творба.
Много добра книга. Авторката подробно описва събитията от предосвобожденската епоха и изцяло ни потапя в атмосферата от онова време. Книгата проследява революционната дейност на Левски - организирането на комитети, обикалянето из българските градове и села; разказва за предателството на поп Кръстьо и последвалото залавяне на Васил Левски.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
