Благодаря Ви много, г-н Величков!
А имате ли представа къде биха могли да се намерят и стихотворенията на писателката? Питам, защото не видях да са преиздавани.
Соления залив
Автор: Яна Язова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 622 |
| Година на издаване | 2003 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 914 грама |
| ISBN | 9548945568 |
| Баркод | 9548945568 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията „Балкани".
Единственият написан роман според този замисъл е „Соления залив". Втората му част е позната като „Война", излязла през 2000 г. Сега „Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно.
Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г.
Крушението на идеалите на нашите възроженци, описани в „Левски", „Бенковски" и „Шипка", Яна Язова представя чрез съдбата на едно семейство от Соления залив.
"Соления залив" се чете самостоятелно, героите и сюжетът й не са свързани с тези от трилогията "Балкани".
Тази книга може ли да се чете отделно, без да си чел трилогията?
Палци горе!
\"Соления залив\" съдържа пълния текст на романа. Преди него излезе само втората част \"Война\", пълна с грешки и с орязан край. Харесват ми последните стотина страници, хвала на авторакат, че е описала истината за _ септември 1944 г.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.
(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)
