Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Умерено нежно” не е име на стихосбирка. Това е роман за хора. Но не какви да е, а за отрепките на обществото. Онези, пропадналите, неудачниците, аутсайдерите - Джони, Мишо, Пепо, Стареца...

Представени като неуспели и неудовлетворени от живота си, героите са затънали в блатото на наркотици, убийства, самосъжаление и безнадеждност...

Способни са да се справят с всичко, но не и с това да гледат как хората, които обичат, биват наранявани...

Готови са да престъпят закона и да жертват себе си в името на любовта и приятелството...

Дали това е престъпление или най-висш акт на човечност?

На последната страница осъзнаваш, че докато си чел, героите умерено нежно и дълбоко са влезли под кожата ти и са те омагьосали с големите си сърца. А уникалното чувство за хумор, с което е написана тази книга ще ви накара още повече да я харесвате и препрочитате - само и само, за да си припомните някоя смешна фраза...

„Знам, че такива като мен рядко доживяват до старини – или ги намират изстинали в дъното на някоя мръсна уличка, заобиколени от хърбави кучета и сива безнадежност, или от многото поркане и нередовен живот цирозата и инфарктът описват набързо имуществото им и теглят чертата... Но не мога да спра да се надявам. Не защото съм сантиментален, а защото не съм имал нито бъдеще, нито минало , а само една красива, безотговорна и непостоянна Кармелита, която винаги съм закрилял и обичал. Колкото мога и когато мога. Толкова е просто.”