от Георги Г / дата: 19 юли 2020

Моля, пускайте пак стихосбирките на Язова.

Неверница

Когато след пладне приседна на прага
и чакам си стария мъж,
плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,
и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,
а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —
и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува…

Когато след пладне приседна на прага,
мини ми кажи, че ти много ме любиш…
Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.
Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,
Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа:„Ти себе си губиш със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя…
Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.
Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,
че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;
но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки…
Но идва нощ… И привечер още приспива ми стария мъж.

от Петр Р. / дата: 18 юли 2020

Моля нека се преиздадат за днешното поколение целите стихосбирки на Яна Язова - Язове, Бунт и Кръстове.

БУНТ

web | Жената - грешната и святата

Стълбът с часовника клюма пред гарата вече червясъл.
Аз се облегнах на него. Надолу е сухата урва...
Хижи - потънали, дето е нощния корен порасъл.
Ранната вечер в небето косите си турва.
Минават машини със грохот размерен,
Пламват под покриви жълти фенери,
Горе прехвъркат звездите небесни.
Свирна там влака и димна опашка разпери; -
С него от горския сипей любовни разливат се песни...

Тъжно си пее там някой от тежка любов премълчана.
Влакове пъшкат и остро те с песни отсичат.
Сипеи някакви гледат на морската пяна
Неми, горещи - те с пъстри я пясъци кичат.
Влакове, релси гърмят и в коса ми се искрите губят...
Дим ме увие...
Може би, пак тъй безумно сърца ни се любят...
Ти ще се върнеш и пак ще се дириме ние.
Дългите влакове твоята сянка през пушека пускат...
Ти ме веднага целуна...
Мигом димът ни и обръчи с искри наниза...
Гаснат фенери... ти скокнеш, отплуваш...
Ето, ах, ето го влака - вече по завои изви -
Искри и пушек прибира и сън безконечен...
С черна уста ме целуна, от тебе ме той поздрави...
Казва, че ти си забегнал отдавна далече.

Гледам и зная, че Никогавече -
Тази прескръбна женица - по гарата ходи
Силната страст ми пороят надолу отвлече -
И на полето и по лозята, по сухи разплоди.
Днес съм сломена, но в лятото зная -
Гроздето зрее и тежкото вино опива...
Ти завърни се тогава... завеси във топлата стая...
В лунната нощ при скалите орелът ни да се извива...
Ето, дочувам, в голяма тревога, че влакове тичат...
Губихме в чакане Пролет, и Лято, и Есен!
В снежни фъртуни сърца ни предсмъртно обичат;
С устни заскрежени пеем таз пролетна песен!
Пеем прехрипнало - в тренове всички се блъскат,
И колелета, вагони се носят през сипей и ров!
Месец, звездите край нас профучават, кат мечове лъскат!
Ний се прегръщаме в бурна, свирепа любов!

В урви усойни вълк се разтичал с разкрити уста...
Моста се счупи... ний скочихме в мократа бездна.
Викаме нещо предсмъртно и рием пръстта...
Сивия вълк над трупа ми се хили...
С трясък чудовище светна и бърже изчезна. -
Свирна! Ах, влак! И аз и часовника пак си висим.
Бързият изток донася нощта... какви я рани покрили!
С бяло и черно написана - с моя палячовски грим.

от Иво Николов / дата: 14 юли 2020

Здравейте,
имали някъде събрана поезия в една книга от стихосбирките на Яна Язова?

от Администратор / дата: 08 юни 2020

Към настоящия момент не ни е предоставена подобна информация от страна на издателството.

от Иво Н. / дата: 07 юни 2020

Здравейте,
ще има-ли преиздаване на стиховете на госпожа Язова?

от Администратор / дата: 25 май 2015

Преиздаването на определено заглавие е по преценка на издателството. На този етап не ни е предоставена от тяхна страна информация за предстоящо такова.

от Ая / дата: 25 май 2015

Ще я преиздавате ли скоро?

от Кико / дата: 02 май 2014

От къде мога да си купя тази книга? Ако някой я има и я продава нека ми пише на е-майл: [email protected]

Напиши коментар

Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).

Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.

Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.



(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)