Престъпление и наказание

Автор: Ф. М. Достоевски

14 мнения

Издател Захарий Стоянов
Брой страници 512
Година на издаване 2011
Корици твърди
Език български
Тегло 675 грама
Размери 21x15
ISBN 978954091017Х
Баркод 978954091017Х
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 25.00 лв.

"Освен това, за да опознаеш някой човек, трябва да се отнасяш към него с търпение и внимателно, за да не изпаднеш в грешка и предубеждение, които после е много трудно да се поправят и загладят."

Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимото мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.
Поредицата „Шедьовър" представя на българския читател образци на световната литература. В този том, драги читателю, ти предстои среща с един от великите романи на Достоевски - „Престъпление и наказание". Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог? Всяко престъпление е човешко, а наказанието следва невидимите проявления на божествената воля, която спасява човешкото у човека.

Ключови думи: класика, Вечната класика, Осмели се да прочетеш, Книги, които оформиха съвременния свят

от Йоанна / дата: 04 мар 2018

Уникална! Достоевски е ненадминат!

от Борко / дата: 25 май 2017

Чел съм и чета ежедневно литература обхващаща всички жанрове.
Мисля, че книгата е скучна а за себе си намирам за плитка ... защо не и твърде дълбока! Все пак, нека не отричам нещо което дори не съм дочел до края а какво остава да съм разбрал, но за мен тази книга бе безкрайна досада, досущ като чаша руска водка, за която човек трудно може да открие подходящо мезе! Беше първата ми книга написана от руски автор ... и последната!

от Някой си там / дата: 06 апр 2017

Човек, писал цял живот само за пари и (пак цял живот) търсил начини да победи рулетката (и алкохола), няма как да "роди" нещо особено. Това, че е преживял тежък момент покрай смъртната присъда и че е изцяло ориентиран към най-бедните прослойки на обществото (съответно емоционален до умиление), го прави особено привлекателен за въпросните прослойки (и за християнството - все пак и то е тръгнало от прости рибари, а и той се е врял доста покрай Оптинските старци).
Чел съм му почти всичко, вкл. повестите и разказите, май най ми допадна недовършената "Неточка Незванова", но крайното ми мнение е, че е силно надценен автор, Толстой е много по-добър (но пък доста охулен от въпросното християнство).
Това си е само моето скромно мнение, разбира се - както всеки друг тук, независимо колко велик, начетен и т.н. се изживява.

PS. А Айнщайн най го цитират хора, които хабер си нямат от работата му, например вярващите умират да го изкарват себеподобен, докато той навсякъде изтъква, че не вярва в личностен бог, а само в някакви универсални правила (въпреки че така и не ги е намерил след цял живот, посветен на търсенето им).. По същия начин онези с позитивното мислене умират да "цитират" квантовата механика, без нищо да отбират от нея... Хора - какво да ги правиш...

от Ника / дата: 20 окт 2016

Ех, ама разбира се! Щом някой сподели, че не харесва дадено произведение (особено с етикет "класика") значи трябва да е доста глупавичък или необразован. Просто приемете, че за всеки влак си има пътници и ще видите как животът ви ще стане по-хубав.

от ВАСИЛ ПЕНЧЕВ / дата: 09 дек 2015

За да се чете и разбере Достоевски, човек трябва да има здрава об-
разователна основа. В ученическите години е била задължителна от-
вън, а в зрелите години тя е задължителна отвътре. Достоевски е не-
вероятен психолог. И като се има предвид кога е творил, просто ня-
ма обяснение как е успял да сътвори своята вечна книга. Знаете какво е казал Айнщайн (цитирам по памет): " Вярвям във вечността, като гледам звездите и държа в двете си ръце "Престъпление и наказание" и "Дон Сихот..."

от Ника / дата: 10 сеп 2014

Сигурно съм единствената, която не сипе суперлативи по въпросната творба, но някак не мога да си изкривя душата. Щом целият свят се прехласва по нея най-вероятно има защо. Мен обаче не успя нито да ме развълнува, нито да ме трогне, нито да ме накара да съпреживея драмата на героите. Сори, от мен 3 звездички.

от интериор / дата: 21 юни 2013

някъде до средата съм. интересът към, разработването, а и самото естество на съвестта тук са патологични

от Тодор / дата: 30 мар 2013

Прекрасна книга. Бях я чел като ученик, но може би не особено задълбочено или не всичко съм разбрал и във всичко вникнал, но сега като зрял човек преценявам че е прекрасна творба. Препоръчва я на всеки, не само защото се изучава в училище и университет, а защото трябва да се прочете.

от Bro / дата: 19 фев 2013

Книгата е страшна, но червеното издателство на Гранистки е още по-страшно и затова на изданието и това му е много

от Соня / дата: 19 фев 2013

Наистина страхотна книга, която има ужасно слаб рейтинг. ...Коментарът е изтрит от администратор.

от енгел / дата: 24 яну 2013

уникална е,една от наи-добрите му творби...

от Ангел / дата: 25 дек 2012

Абсолютно. Страхотна творба.

от Владислав / дата: 24 авг 2012

Абсолютно. Страхотна творба.

от АТанасов / дата: 19 юли 2012

Шедьовър

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 „Престъпление и наказание“ е книга за болката, лутанията, разкаянието и лудостта на един млад човек на име Разколников.


Отчаянието и бедността предизвикват Родя да извърши престъпление. Той убива една стара лихварка, а след това отнема и живота на безличната Лизавета. След убийството Разколников краде скъпоценностите и бяга. Оттук насетне започват душевните терзания и умопомрачението на този всъщност невинен човек, който става жертва на обществото и собствената си човешка природа.


Това е книга за престъплението, но и онова, което е предпоставка за него - в случая бедността подтиква Разколников да убие и да открадне. Въпреки това, той е представен като човек с добро сърце, винаги готов да помогне на изпаднал в беда, неспособен да нарани никого, дръзващ да се изправи пред несправедливостите, които вижда около себе си.


 Кой е изначалният виновник в случая? Това е книга за това как обществото създава условия за престъплението. Нима животът не трябва да бъде справедлив и щедър към всички? Но човекът е алчен и в такъв случай се стига до момент, в който едни хора живеят в бедност, а други живеят в охолство и имат много повече, отколкото могат да употребят.


За престъплението като израз на бунт над установените порядки, над несправедливостите, които сеят хората, над собствената си страхлива природа, която веднъж дръзва да направи нещо толкова непростимо - да надскочи другите и себе си.


За хората паразити, за безсмисленото им битие, което не допринася с нищо на този свят. За Боговете и въшките. За престъплението като акт на добро дело. Кой е престъпник? Дали е престъпник онзи, който е сторил нещо неприемливо за обществото и осъзнава постъпката си? Или истинските престъпници са онези, които вършат зло, но нямат съзнанието, че го вършат и продължават да го правят, без да се замислят над делата си, без съвест и скрупули?


Това е роман за най-голямото престъпление, а именно онова, което извършваш против себе си и собствената си душевност. Най-голямото наказание е онова на съвестта ти. Най-голямото опрощение е онова, което даваш сам на себе си. Защото само от себе си не можеш да избягаш. А можеш да си простиш единствено, ако обичаш и бъдеш обичан, въпреки всичко.


Това е книга, която те сблъсква с реалността и те предизвиква да се замислиш над онези съществените неща, за които рядко имаме време да мислим. И с всеки прочит на този шедьовър читателят може да открие още много отговори и вечни истини за хората и за живота въобще.

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Достоевски, Фьодор Михайлович
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".