Подкрепям коментар 36!
Коментарът е редактиран от администратор.
Малкият принц
Автор: Антоан дьо Сент- Екзюпери
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Валентина Бояджиева |
| Брой страници | 96 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 435 грама |
| Размери | 20x20 |
| ISBN | 9789542817178 |
| Баркод | 9789542817178 |
| Категории | Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги |
Намерете място в сърцето си за Малкия принц. Той обитава миниатюрна планета с три вулкана (единият – угаснал). Всеки ден води борба с опасните баобаби. Докато не открива едно цвете, което иска от него нещо повече от грижа.
Малкият принц поема на пътешествие. Ще открие много малки планети с чудати обитатели, а накрая ще слезе и на Земята, където ще се срещне с един изгубен в пустинята пилот, една неопитомена лисица и хиляди рози, които поразително приличат на неговото цвете – но не са като него, защото то е единствено.
Преоткрийте очарованието от първата среща с невинния Малък принц – в докосващия нов превод на Валентина Бояджиева и с вдъхновените илюстрации и ръчно изработени фигури на Дамян Дамянов.
Ми радвай се, че тиражът си върви.
Колкото и да си пишете коментари, факт е, че една голяма част от четящите хора не харесват изданието ви.
Коментарът е редактиран от администратор.
Кучетата лаят, тиражът си върви.
Наистина грозна корица.
Коментарът е редактиран от администратор.
Е не, ама тази книга е ужасно грозна, потресавщ принц, ще се уплашат децата. Който и да е художникът, си е задоволявал егото явно, но никак не е мислил какво причинява на произведението и на децата, които не са чели книгата... Че и на възрастните - напълно е погубил спокойствието и обаянието на илюстрациите на Екзюпери. Абе кой разрешава и насърчава такава злоупотр*** с велики и вечни книги...
Имам чувството, че всички положителни мнения са от автора на илюстрациите или от негови приближени...
Горкият Принц - изглежда, че все едно го е изпрало високото напрежение!
Simona, Дидо, Лило, Karina и изобщо както там се казваш - плащат ли ти да си шизоиден трол, плюещ като кисела камила по определени заглавия? Ако е така - като мой роб ще ти плащам повече :). Иди на плаж, усилията ти са повече от безплодни, повярвай ми.
Ужасен превод, неподходящ формат и грозен дизайн!
Мноого ми хареса!
Колега, вече бях забравил, че съм писал тук. Трябваше ми време, за да се сетя, че говорите за един от издателите. Това не ми е толкова важно, макар да имам негова книга. Господи, Лъчезар! Вчера купих три-две на "Лъчезар" и една на Апостроф, за подарък. Не ги познавам и двамата. /На Вашия Лъчезар са по-скъпи, може би има своите основания./
Защитавам изобщо оригиналното представяне на книгата, независимо от издателя. Не съм свикнал да я виждам в променен вид. Лекар съм и съм носил в от Алжир в България много копия на "Малкият принц" на мои приятели едно време /нямахме време за книжарници във Франция/ прекачвахме се по самолетите, и сега се радвам, че го виждам и у нас.
Пенсионер съм от 4 години, сигурно за Вас съм стар, но не ми харесва това модернизиране. Ние казваме-снимай ми го още веднъж, не го виждаме добре този бял дроб. Така и тази снимка на "Малкият принц" не я виждам като точна. Така Вашият малък принц може да стане който и да е. Намирам това за пагубно, вие имате нужда от един и същи малък принц. Но вие сте по-модерни, може би не съм прав.
Все пак да Ви кажа - пазете орининалната форма на "Малкият ппринц", няма да ви попречи.
Керванът си върви, Лъчезаре ;)
Останалите без кокал кучета си лаят.
Щом това са откривателства... Така могат още много да се направят - Венера Милоска с права лопата (бел), Аполон Белведерски с кухненска престилка, "Хамлет" като рап-опера... и ще са все гениални иновации в изкуството.
Мона Лиза на реклама за дъвка? Точно тази версия ми е убягнала, но има-няма преди столетие бащата на модерното изкуство - Марсел Дюшан рисува мустаци именно на тази икона. Не, не за да поругае Леонардо или друг гений. Не с цел да унищожи старото. О, със сигурност е било скандално, но днес тази творба, наречена "L.H.O.O.Q." я има в дебелите книги, които са посветени точно на културата, за която говорите. Това е само мъничък и съвсем не изолиран пример на смелите стъпки, в които едни виждат откривателство, а други крещят "разпни го", защото видиш ли, светът бил нещо голямо и необятно за техните разбирания.
Смело, умно и оригинално илюстрирано. Прекрасен и по-добър превод. Читателю - когато някой прави нещо стойностно и уникално - подкрепи го. Щото тролове и мразячи много, та и неуморими. Нека Малкия принц живее и е повод за мислене и д***ти. Браво!
Наистина, ако се изразях направо и буквално, щеше да е много грубо. И също мисля, че както всички без култура и подготовка, но с демократично самочувствие са се юрнали под претекст "нов прочит" да унищожават класиката (на която всъщност трябва да стъпят, за да продължат нататък), почвайки от най-високото, после ще трябва да я възстановяваме от самото начало.
"Лебедово езеро" - на джаз, "Мона Лиза" - на реклама за дъвка, "Малкият принц" - на манга... Ох... С черен хумор си представям как след някое време копаем като проф. Николай Овчаров за старите оригинали, станали направо антични.
Това изпълнение на книгата ми прилича на анимационен римейк на "Изкуплението Шоушенк". Не знам какво става със света, но малкото стойностни неща, които ни е завещала великата литература са меко казано извратени.
Иван не за възприятия говори, но както и да е. Той така мъгляво и метафорично се изрази, че... Но пък настана такова време, че ако опиташ да обясниш какво се случва, се превръщаш в хейтър, спънка за прогреса, назадничав, завистник и пр. Добре че не живеем в тоталитарния комунизъм, нали? Да оставим хората да се налудуват, пък после ще се спасява някак положението. Или пък не. Каквото - такова. Някои правят литература, други се саморазправят с нея. Кой каквото го влече. Свободна демокрация сме.
Иван, в науката на това му казват наивен реализъм - вярата, че светът се възприема по един единствен обективен начин и който не го възприема така, значи нещо не му е в ред.
Това че Вие възприемате въпросната творба по някакъв си Ваш начин изобщо не означава, че другите я възприемат така. Радвайте се, че си имате това, което Ви радва и толкова, оставете другите да правят (и възприемат) каквото и както си искат.
Доби, мога да направя опит да обясня. Не съм сигурен обаче дали ще е изчерпателен.
Хората са разни, но подлежат и на историческо развитие. Така де, или те го създават, но всъщност по-скоро то им определя нещата. Защото какво му е иначе на историческото развитие, ако ги нямаше хората. Ще си има някакво историческо развитие планетата, но ние нямаше да знаем.
Хората първо са родени. И зависи кога. И зависи къде. И зависи в какво семейство, с каква култура. А културата е много старо нещо. Много старо. Ужасно старо нещо е културата. Един се ражда със скулптури, един с танц, един с библиотека, един с музика, а някой с нищо в къщи.
Ами науката? Молекули, съединения, Питагор, съпоставки, съчетания... И баща ти е нежен химик, да речем, и имате книги...
Ами ако нямат? Значи се радват на всичко. И се радват също, когато намерят. И то си е хубаво - да намериш култура в бита, в който си чучнат, без да си го поръчвал, безпомощен, незнаещ, нещастен, без средства да му реагираш. Културата е сладка. А той напада, проклетият му свят!
Би трябвало да бъдеш събирач на железа, но книгите са по-хубави. И ти им се радваш. И идват компютрите. И те правят равен. И ти се докопваш и ти. От железата. И ти ставаш равен. Вече няма Данте, вече няма Тулуз-Лотрек, има ново - ти си равен. Няма нужда да се запознаваш. Вече си като тях. Има ги навсякъде, но ти си повече, защото си от новото време.
Имаме ново. Старо няма. Тоест има, но то е старо. Като железата. Пък и железата са много неприятни, цапат, ръждиви, а много се учи, докато се научиш на повече. Я дай направо! Започваме наново! Нещо като естетически комунизъм. Махнете всичко старо! Махнете как си стоят хората и си говорят за култура в креслата, махнете вечерта, махнете чашите, махнете пепелниците, махнете самата тъмнина, която създава уюта (създаден от хората, защото планетите се въртят и идва тъмнина, която те трябва да преборят), идваме ние, новите!
Честно казано, на 8 "Малкият принц" ме дразнеше с този самолет. Исках го без съвременности. Чист символ. После се подчиних, все пак бях летял вече до Созопол. На 6... Пък е и по-хубаво да гледаш от прозореца... защо ми е самолет, за да разбирам, мога и така. На 12: абе може би за новото време ще е по-ясно със самолет, това не нарушава картината, нали има лисицата. На 25-30: има пустиня, това е за възрастни. Копнежът, жаждата по детството... Ами какво да правим с хората, които не са излизали от него? Например с мен, да ме изхвърлим ли?
И сега: това е книга, която, естествено, то личи, е автобиографична. Но нито розата е Консуело (тя дори не е обявена като роза в началото), нито възрастта е детството, напротив, в книгата то е мечтаното, което да се върне, и във финала е изразена ярката надежда то да е това, което ти остава завинаги.
Железарят това нещо не го разбира. Той иска да е нов. Но така нов, че да участва, и той да се изкаже. И има всичките средства - пластичния материал, компютъра, (моливите са преди това), наистина има всичко, за да се изкаже. Не знае, но се изказва. Онова, старото, за какво му е то? Не зная какво ще прави, когато му се поиска да е дете, когато остарее, защото няма да знае какво е написано. Той вече ще го е зачеркнал. Но сега не му пука. Прекалено много учене е за железар. По-добре направо - трас!, и велик.
Така са и шефовете, и подшефовете, и изпълнителите. Така де, творците.
Само някои млади се сещат: "Абе на мен ми е попадала, там нали пишеше, че..."
Честно казано, не знам кой ще надделее.
Едно не мога да разбера. Що за хора са тези, които са решили, разпоредили са се и са пуснали "Малкият принц" в този вид.
Лазаре, виждал съм повече от един комикс, много грозни (то всъщност хубав ще е много чудно да се види), но то е съвсем друго нещо. Става дума за илюстрации към оригиналното произведение. Това е, което е неестествено. Има други форми за експериментиране, с класиката не бива да се прави.
Иван, редно или нередно, има Малък принц в стил аниме. Има и други, различни версии. Ползвайте google. Тази на Дамян Дамянов, независимо дали я приемате или не, е поредната, не първата различна.
Ако беше редно, и някой друг щеше да го издаде така. Но не е. Ние обаче повече ги разбираме работите, и най-паче Дамян Дамянов (не поетът). Колко му е да го направим на маймуна. Като манга го няма, като аниме го няма, но като Дамян Дамянов го има. :-)
Хората на тази планета като цяло много трудно приемат новото. Те дори неотдавна откриха, че тя, планетата е кръгла!
Анотацията наистина е от току-що прочел книгата. Зависи обаче кога точно е писана. Христо Блажев тържествено обяви във Фейсбук, че й бил отговорен редактор и сега я четял, т. е. тогава дори още е бил в процес на четенето й. :-)
Честно казано, има само 3 или 4 сполучливи фигурки, но нито една не е на Принца. Той е плашещ и има ужасен лицеизраз. Розата е като злобно ядящо растение. В никакъв случай не мога да кажа, че лъха вълшебство и магия. Иначе безспорно начинанието е смело и интересно, но просто не се е получило да е въздейсващо. И тия бели букви на фон не са много удобни за четене. А анотацията е сякаш писана от току-що прочел книгата и ми се струва неподходяща.
За всяка книга бих приела развитие в... превод и рисунки, но има няколко на брой предимно книги за деца ( а тази е и за възрастни) за които не бих приела.) Най-старото издание е най-добро. За мен.
Когато отвориш страниците те завладява магия..
Малкият принц не е преводът на Константин Константинов, нито оригиналните илюстрации на Екзюпери. Малкият принц е идея, а идеите трябва да се развиват, променят и почитат.
Няма по-лесен начин да ги убиеш от това да ги превърнеш в догма.
Може ли литературата да продължи да съществува и без да е под формата на книга? Както "живите книги" в "451 градуса по Фаренхайт" или както когато някой ви чете нещо? Според мен, да. Смисълът, думите, остават, нали? Тогава затваряте очи и си представяте вероятно друг принц, друг фенек, друг крал, нали? Нарича се "въображение".
Има съвсем малко на брой книги, при които текстът е неотделим от изображенията. И тук дори не става въпрос за авторски права а за нещо по-широко. Разкъсване на коренна връзка. Швейк без илюстрациите на Йозеф Лада?
"Малкият принц" с рисунки, които не са тези на Сент Екзюпери? Не мога да повярвам, че е възможно такова нахалство!
Към "Иван": Съмнявам се, че наистина сте отворил това издание. Ако беше така, щяхте да видите още на първите страници рисунки. Да, вярно, не са тези на Екзюпери, но са рисунки, които пилотът рисува по молба на появилото се сред сахарските пясъци момче. Рисува му ги в тефтерче, което доста умело художникът е вмъкнал в книжното тяло, като го е поставил като органична част от книгата. Там има рисунка и на овцете, и на боата, глътнала слон и предупредителната рисунка с баобабите. После следват и пластичните фигури, които представят Принца, пилотът /доста новаторско хрумване!/, както и всички герои от планетите, които Принца посещава.
Това издание и предложените в него илюстрации по никакъв начин не целят да заместят или подменят оригиналните илюстрации. 70 години са твърде много време на фона на динамичния свят, в който живеем. Свят на свръхинформация, в който единствената константа е промяната. Това издание има за цел да предложи нов поглед към добре известната, описано ни от Екзюпери история. То е алтернативен прочит. Жалко е, че го приемате толкова лично, но в крайна сметка в момента на пазара има около 10 /вероятно вече и повече/ издания на книгата и демократичното право на избор важи с пълна сила - всеки може да закупи и чете/гледа това, което импонира на собствените му естетически възгледи и разбирания.
Не мисля, че може да става въпрос за каквато и да било "измама". Всеки четящ човек на този свят познава оригиналните рисунки и това по никакъв начин не пречи на този с по-либерално отношение към литературата и културното наследство да посегне и към това издание. Да се говори за "препикани територии" в изкуството през 21-и век е повече от ограничено и консервативно. Тогава нямаше да има кавър-версии, реплики, цитати, изобщо - бащата на Модерното изкуство - Марсел Дюшан нямаше да нарисува мустаци на Джокондата.
И накрая - да се говори, че илюстрациите са "грозни" е доста субективна оценка и неподплатено с аргументи твърдение.
Това издание щеше да е добро, ако авторът още от самото начало на книгата не беше написал, че показва рисунките си на боата, а после и на овцете, които е рисувал, но малкият принц не ги харесвал. По-нататък казва също, че е нарисувал и портрета на малкия принц и голямата рисунка на баобабите, и също ги показва. Въобще за всички рисунки в книгата Сент-Екзюпери ясно казва, че са негови, показва ги кои са и какви са, и те наистина са негови! Сент-Екзюпери не е правил нито змии боа, нито овце, нито портрет на малкия принц, нито баобаби от моделин. Тогава щяха да са статуетки и нямаше да се говори за рисунки. Тези "илюстрации" специално в това издание просто не са истина, хубави или не. А те не са и хубави. На стр. 37 принцът е просто ужасен, а изобщо има зло изражение и изправена от ужас коса. Настрана от авторските права, не е трябвало въобще художникът да се захваща да прави такова нещо. Малкият принц, независимо от изпълнението, трябва да бъде по детски малък, хубав, мил и да излъчва доброта. Микеланджело прави красиви хора. Тук малкият принц е като обемна карикатура.
Цялото издание представлява по себе си нарушение на правата на автора, защото има понятие в авторското право, наречено морално авторско право, което е безсрочно. То означава, че дори когато комерсиалната защита вече е отпаднала, произведението е под защитата на закона да не се променя, а да се публикува такова, каквото е създадено. В случая илюстрациите са неразделна част от текста и това е недопустимо. Освен това формално погледнато е и измама, Сент-Екзюпери не е правил такива неща, а в текста на произведението съвсем конкретно пише какви.
"Малкият принц" е най-силният пример за неразделимост на текста от илюстрациите, но има и други.
Валентина Бояджиева е познато име и преводът й езиково е добър. Има обаче и едно сериозно отклонение. Всички разкази на малкия принц за неговата планета и за тези, които е посетил, са представени в преизказно наклонение - бил, видял, казал. В оригинала няма такова нещо, а всички те са в изявително - беше, видя каза. Това сериозно нарушава стила и внушението на текста. Ако бях издател или редактор, не бих го приел в този вид.
Преводът на Константин Константинов има други сериозни недостатъци, но този не е между тях.
Иначе изданието полиграфически е изпълнено добре, но няма нищо общо с книгата "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери, освен текста в общи линии.
Нямаше да се хабя да пиша толкова, ако "Малкият принц" не беше от любимите ми книги. Притежавам оригиналното френско издание на "Галимар", американското/английското на "Харкорт" и италианското на "Бомпиани". Спрямо тях най-доброто българско е изданието на "Лъчезар Минчев". Имам едно, което използвам, с цена 10 лева, но съм виждал и други. Би трябвало да са идентични по съдържание, поне както изглеждат външно.
С това не искам да влияя на никого какво да купува, защото не съм братовчед на българския издател. :-) Всеки има право на личен вкус.
Различен поглед към това произведение и несъмнено изглежда вълшебно. Не съм франкофон, но преводът ми се стори добър.
Вчера си я купих от щанда в НДК. Кой каквото ще да казва - това е изключително издание. Смело и красиво.
Ама господа, вие сериозно ли?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
