И аз съм на мнение, че намирисва на грфомания.
Внукът на Хемингуей
Автор: Деян Енев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 88 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 122 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542813156 |
| Баркод | 9789542813156 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония". Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев "Как се пише хайку".
Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние - изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието.
Деян Енев е събрал всичко това в късите си разкази като в една човешка сълза, също както е в автентичното хайку.
Горните мнения са на хора, които може би харесват други, "модерни" писатели. Например Георги Господинов и Калин Терзийски. И разказите на Захари Карабашлиев от сборника " Симетрия" не са нищо особено, спрямо " Кратка история на самолета" например.
Липсвало сюжет и не се случвало нищо, казва един коментиращ. Може би в неговия живот се случват чудеса, затова му е скучно. Защото не може да види невидимите емоции, които сме оставили назад във времето, някъде по софийските улици, край някой грозен блок или градинка, която преживява последните си дни...
Деян Енев е писател, който разказва незначителни неща понякога, но пък винаги разказва за времето, тук и сега, което е отражение на нашето минало. Което винаги ни е скъпо, защото това е младостта ни. Той е писател, който не се отклонява от българското, просто защото си е един наш съвременник, живял в София, а не описващ големия свят зад Атланта или претенциозния свят на развитата Европа...
Енев не може вече да пише разкази, но пък е станал много проницателен социален анализатор.
Ако искате нещо добро от него, прочетете му мненията за протестите и насоката, в която ни тласка правителството на мафията.
Прочетох я - давам й 3 от 5. Става за четене, както и Българчето от Аляска, но не е нищо особено или кой знае какво. Добре разказани истории, в които обаче липсва сюжет и на практика не се случва нищо.
Нека пише, щом има кой да го издава. Не е лош писател.
Г-н Енев отдавна си разказа историите .... Вече е досаден.
Претенцията ми идва малко повече от заявения талант. Средно ниво, прилично писане. Нищо повече. Не съм против, но в бг прозата има нова вълна, която е много по-мощна.
Деян Енев отдавна погр*** таланта си под купища халтура.
Сръчността я има, но занаятчията не е писател.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "Сега". Издал е шест сборника с разкази: Четиво за нощен Влак (1987), Конско евангелие (1992), Ловец на хора (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997, Клането на петела (1997), Ези-тура (2000)- Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП, Господи, помилуй (2004)- Голямата награда за нова българска проза "Хеликон".
