претенциозни глупотевини маскирани като литература
Издател | Сиела |
Брой страници | 226 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 306 грама |
Размери | 14x20 |
ISBN | 9789542813941 |
Баркод | 9789542813941 |
Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Петър Делчев ни предлага сурова, непдправена проза със свирепа художествена мощ. Пред очите ни израстват словсните картини на един варварски, първичен свят, където битката за живот сродява човека с хищника, а вопълът и воят зловещо се надпяват.../Александър Чакъров/
Завлядаващи, покоряващи, настръхващи и успокояващи, упояващи, неразумно откровени и заслепяващи... Това са само част от думите, които мога да кажа за прекрасните разкази на Петър Делев, в които той сам не пести цветния си език и с майсторство и талант заплита диви, живи и разтърсващи истории. /Аделина Генова/
претенциозни глупотевини маскирани като литература
Книгата ми достави невероятно удоволстве!
Петър Делчев пише като машина и фаща всички читатели на дългата си наративна въдица за да им повествува за Балкана, и за всички нас
ЗДРАВО ХВАНАТА ВЪВ ВЪЛЧИЯ КАПАН НА ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ! ОМАЯНА И...БЕЗМЪЛВНА...Благодаря ти, Боже, че си позволил да се роди такъв ТАЛАНТ!
Премиерата беше невероятна. Невероятно е как един толкова добър писател може да се държи толкова нелепо пред хора. Но от друга страна има голям талант. Така, че искам да кажа на начинаещите млади писатели: Когато се научите да пишете като Петър Делчев, тогава тръгвайте да издавате книги. Дотогава се учете от писателите като Петър Делчев.
Много напъни и малко тяга. Делчев може да знае как се зида, ама как се пише и брат му не може да го научи.
Няма, защото е на дъното. Остаряло и скучно писане, дори през 19 век никой не би го публикувал, но като има връзки бархетния...
Книгата е разтърсваща, по-добър сборник с български разкази отдавна не е излизал! Петър Делчев е писател от ранга на световните писатели, тук няма аналог и конкуренция.
Топли, човешки, бархетни разкази. Обгръщат те като бархетна риза в ноемврийския сняг, за да те стоплят и да те пренесат в една човешка, топла вселенска мъдрост, пълна с любов, нежност и човеколюбие.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Истински, сурови, мъжки разкази. Описващи един див и първичен селски живот, близък до законите на природата и в повечето случаи далечен от божиите закони.
В тях хората и вълците са врагове и братя.
Красен Пенев, Хеликон Шумен
Ако си със слабо сърце или със спестено съдържание в главата, изобщо не поемай "Трънски(те) разкази" и "Балканска(та) сюита" на Петър Делчев, драги ми читателю! Ще те изпепелят, без да усетиш, още с "Клетвата" си! Хващат те за гушата с първото изречение и те захапват "яко вук" с автентичния си трънски диалект, в уникална симбиоза с книжовния български език (според последния Официален правописен речник!!!) Такова чудо могат да сътворят само "уникални серсеми" българи, според точното титулуване на самия автор! Четеш и се чудиш - истина ли е всичко това, имали ги тези харамии трънчани, или са само плод на богата фантазия... Имало ли го е наистина "Гьока Цветнио,айдук по душа и голем серсем, инак муж на место!...чийто глас може да "изкърти джамовете на кръчмата", който "може да утепе вук на голе руке!"... И наистина ли селяните "у Господа и у вучата кръв клетва...сторват"- "дека никой никогиш нема да изкаже как умре Гьоката"... Възможно ли е "вълчата кръв ...да бележи мъжеството им. И да го накара да свети."
Като истински класик на разказа Петър Делчев успява да прикове вниманието на читателя в тези чудновати, свирепи и болезнени разкази, да го накара да тръпне и съпреживява, да крещи или да вие , защото вече сам е стъпил дълбоко вътре в случващото се и път назад няма - засипват го преспи, обграждат го вълци,пекат го като чеверме...Но авторът умело подтекстово внушава, че най-страшните вълци са вътре, в душите на хората и ако не се спасят от тях навреме, цял живот после ще им слугуват. Ще посегнат на Човешкото... И той като брат си (Георги Томов в "Не беше тук и си отиде") е един своеобразен рицар на честта, който воюва за истината и справедливостта, коленичи пред ЛЮБОВТА, голямата, безумната, забранената, но истинската, която живее и тогава, когато вече ги няма влюбените... Голяма част от тези текстове носят печата на автобиографичното (това се отнася и до двамата автори), но то е поднесено по такъв ненатрапчив начин, че се превръща в универсално, общочовешко. За мъжка храброст и смели подвизи се говори по най-непринуден и обикновен начин, независимо от приказната метафорика и образност на езика..."всеки може да препаше револвер, но истинските мъже са тия, дето в сърцето си носят везната на любовта. И на нея мерят куршума, преди да го пуснат да дири справедливост."("Срещата")...или това: "Душата му се изпразни и увисна като скъсана торба, от която на тънка струйка е изтекло житото за хляба."...
Петър Делчев умело преплита историческите факти с художествената измислица, поднесени на места с иронично-саркастична задявка с тъй наречения политически език на партийните лидери от съвремието ни. Стъписваш се понякога пред разширените му омировски сравнения и препратки към древността, пред уникалните му персонификации..."Каруцата бавно, предпазливо се промъкваше по слепите нощни пътища. Луната като детенце страхливо се криеше зад тумбаците на облаците.....агентите...спряха отново и набързо закопаха расото и кърпеното и прекърпвано като българска душа бельо на монахинята."("Ангелина войвода") А по моята скромна преценка новелата "Гяур баир"трябва да се изучава в часовете по литература в горния курс - такъв апотеоз на любовта рядко се среща в съвременната ни литература... Понякога, докато четях и препрочитах отделни пасажи, се питах в недоумение - това Петър Делчев ли го е писал , или е закъсняла публикация на наскоро открита в архивите на Литературния музей неизвестна Йовкова легенда... А може би ...Николай Хайтов му е шепнал на ухото...
Отговорите оставям на теб, бъдещи читателю...и скрито ти завиждам че ти предстои попадане в магията...
Марлена Гетова, приятел Хеликон Бургас