Трънски разкази. Балканска сюита

Автор: Петър Делчев

Коментари: 9

Издател Сиела
Брой страници 226
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 306 грама
Размери 14x20
ISBN 9789542813941
Баркод 9789542813941
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Петър Делчев ни предлага сурова, непдправена проза със свирепа художествена мощ. Пред очите ни израстват словсните картини на един варварски, първичен свят, където битката за живот сродява човека с хищника, а вопълът и воят зловещо се надпяват.../Александър Чакъров/
Завлядаващи, покоряващи, настръхващи и успокояващи, упояващи, неразумно откровени и заслепяващи... Това са само част от думите, които мога да кажа за прекрасните разкази на Петър Делев, в които той сам не пести цветния си език и с майсторство и талант заплита диви, живи и разтърсващи истории. /Аделина Генова/

от Хр. Блянов / дата: 25 мар 2015

претенциозни глупотевини маскирани като литература

от Анелия / дата: 25 мар 2015

Книгата ми достави невероятно удоволстве!

от Прокион / дата: 12 мар 2014

Петър Делчев пише като машина и фаща всички читатели на дългата си наративна въдица за да им повествува за Балкана, и за всички нас

от Марлена Гетова / дата: 12 мар 2014

ЗДРАВО ХВАНАТА ВЪВ ВЪЛЧИЯ КАПАН НА ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ! ОМАЯНА И...БЕЗМЪЛВНА...Благодаря ти, Боже, че си позволил да се роди такъв ТАЛАНТ!

от Боян Горанов / дата: 15 яну 2014

Премиерата беше невероятна. Невероятно е как един толкова добър писател може да се държи толкова нелепо пред хора. Но от друга страна има голям талант. Така, че искам да кажа на начинаещите млади писатели: Когато се научите да пишете като Петър Делчев, тогава тръгвайте да издавате книги. Дотогава се учете от писателите като Петър Делчев.

от АЗ Читателят / дата: 08 дек 2013

Много напъни и малко тяга. Делчев може да знае как се зида, ама как се пише и брат му не може да го научи.

от Салваторе / дата: 07 дек 2013

Няма, защото е на дъното. Остаряло и скучно писане, дори през 19 век никой не би го публикувал, но като има връзки бархетния...

от Финланд / дата: 06 дек 2013

Книгата е разтърсваща, по-добър сборник с български разкази отдавна не е излизал! Петър Делчев е писател от ранга на световните писатели, тук няма аналог и конкуренция.

от Бар Хет / дата: 15 ное 2013

Топли, човешки, бархетни разкази. Обгръщат те като бархетна риза в ноемврийския сняг, за да те стоплят и да те пренесат в една човешка, топла вселенска мъдрост, пълна с любов, нежност и човеколюбие.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Истински, сурови, мъжки разкази. Описващи един див и първичен селски живот, близък до законите на природата и в повечето случаи далечен от божиите закони.


В тях хората и вълците са врагове и братя.

Красен Пенев, Хеликон Шумен

Ако си със слабо сърце или със спестено съдържание в главата, изобщо не поемай "Трънски(те) разкази" и "Балканска(та) сюита" на Петър Делчев, драги ми читателю! Ще те изпепелят, без да усетиш, още с "Клетвата" си! Хващат те за гушата с първото изречение и те захапват "яко вук" с автентичния си трънски диалект, в уникална симбиоза с книжовния български език (според последния Официален правописен речник!!!) Такова чудо могат да сътворят само "уникални серсеми" българи, според точното титулуване на самия автор! Четеш и се чудиш - истина ли е всичко това, имали ги тези харамии трънчани, или са само плод на богата фантазия... Имало ли го е наистина "Гьока Цветнио,айдук по душа и голем серсем, инак муж на место!...чийто глас може да "изкърти джамовете на кръчмата", който "може да утепе вук на голе руке!"... И наистина ли селяните "у Господа и у вучата кръв клетва...сторват"- "дека никой никогиш нема да изкаже как умре Гьоката"... Възможно ли е "вълчата кръв ...да бележи мъжеството им. И да го накара да свети."


    Като истински класик на разказа Петър Делчев успява да прикове вниманието на читателя в тези чудновати, свирепи и болезнени разкази, да го накара да тръпне и съпреживява, да крещи или да вие , защото вече сам е стъпил дълбоко вътре в случващото се и път назад няма - засипват го преспи, обграждат го вълци,пекат го като чеверме...Но  авторът умело подтекстово внушава, че най-страшните вълци са вътре, в душите на хората и ако не се спасят от тях навреме, цял живот после ще им слугуват. Ще посегнат на Човешкото... И той като брат си (Георги Томов в "Не беше тук и си отиде") е един своеобразен рицар на честта, който воюва за истината и справедливостта, коленичи пред ЛЮБОВТА, голямата, безумната, забранената, но истинската, която живее и тогава, когато вече ги няма влюбените... Голяма част от тези текстове носят печата на автобиографичното (това се отнася и до двамата автори), но то е поднесено по такъв ненатрапчив начин, че се превръща в универсално, общочовешко. За мъжка храброст и смели подвизи се говори по най-непринуден и обикновен начин, независимо от приказната метафорика и образност на езика..."всеки може да препаше револвер, но истинските мъже са тия, дето в сърцето си носят везната на любовта. И на нея мерят куршума, преди да го пуснат да дири справедливост."("Срещата")...или това: "Душата му се изпразни и увисна като скъсана торба, от която на тънка струйка е изтекло житото за хляба."...


      Петър Делчев умело преплита историческите факти с художествената измислица, поднесени на места с иронично-саркастична задявка с тъй наречения политически език на партийните лидери от съвремието ни. Стъписваш се понякога пред разширените му омировски сравнения и препратки към древността, пред уникалните му персонификации..."Каруцата бавно, предпазливо се промъкваше по слепите нощни пътища. Луната като детенце страхливо се криеше зад тумбаците на облаците.....агентите...спряха отново и набързо закопаха  расото и кърпеното и прекърпвано като българска душа бельо на монахинята."("Ангелина войвода") А по моята скромна преценка новелата "Гяур баир"трябва да се изучава в часовете по литература в горния курс - такъв апотеоз на любовта рядко се среща в съвременната ни литература... Понякога, докато четях и препрочитах отделни пасажи, се питах в недоумение - това Петър Делчев ли го е писал , или е закъсняла публикация на наскоро открита в архивите на Литературния музей неизвестна Йовкова легенда... А може би ...Николай Хайтов му е шепнал на ухото...


            Отговорите оставям на теб, бъдещи читателю...и скрито ти завиждам че ти предстои попадане в магията...

Марлена Гетова, приятел Хеликон Бургас

Петър Делчев е български писател и поет. Роден на 6 юни 1971 г. в София. Занимава се с алпинизъм, ветроходство и каяк.

Първата му самостоятелна книга, поетичният сборник „Луд за обичане“, излиза през 2006 г. Същата година се появява и първият му сборник с разкази – „Трънски разкази“, който се превръща в явление в българския книжен свят. Сборникът е номиниран за наградата „Елиас Канети“ през 2007 г. През 2016 г. Драматичен театър - Пловдив поставя пиесата "Вълци" по „Трънски разкази“ с режисьор Диана Добрева. Постановката печели три награди „Аскеер“ – за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за театрална музика на Петя Диманова.

Втората самостоятелна белетристична книга на Петър Делчев, „Балканска сюита“, е издадена през 2009 г. и съдържа новели по легенди. По-късно, през 2013 г., „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ са обединени в общ сборник, който излиза с допълнителен разказ.
През 2012 г. излиза и първият роман на Петър Делчев – „Кастинг за Месия“.