Велков, не си пишете сам коментарите ! Книгата Ви, не е чак толкова
велико нещо, колкото се опитвате да я искарате, средна работа, но все пак е малко е над нивото на тези на Сиромахов. Значи все пак имате повод за гордост.
Български психар
Автор: Андрей Велков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 262 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 270 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786191500727 |
| Баркод | 9786191500727 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Петър е най-обикновено момче от улицата. Умен и амбициозен младеж, който силно вярва, че когато излезе от казармата, го очаква нормален и спокоен живот - следване, бачкане, кариера, пари, семейство, деца...
Оказва се обаче, че е объркал времето и най-вече мястото за такива планове. От учене тук вече няма никаква полза, а с работа можеш едва да свързваш двата края, при това живеейки като мишок.
Разбрал, че по стандартния начин няма да постигне нищо, Петър спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят.
„Българската версия на „Бригада“ среща балканския вариант на „Две димящи дула“ и „Трейнспотинг“.“
Гето Бук Ривю
„Насилие, наркотици и реки от кръв... Чудовищно реалистична история, разказана на езика на улицата.“
Люлин Рийдърс
„Кървава приказка за възхода на четири квартални момчета, които създават свои правила по пътя си към върха. Или какво се случва с идеализма и големите надежди, когато срещнат суровостта, безпътицата и абсурда на местната действителност.“
Перник Кроникъл
„Книгата е до болка откровена, брутално реалистична, с цветист език, без нищо излишно, рядко явление за българската литература поради липсата на поза в писането и защото показва, че няма изчерпан жанр или сюжет.“
Георги Георгиев - Слатина Уориър
Излезе и продължението - Хроники на звеното!
Прочетете го първи!
С тази книга научих братчето си да чете.
Евала на автора за якото зарибяване!
Много яка книга!
яка книга, направо трепач!!!
Ако дори една трета от българските автори бяха на една трета от нивото на Велков, щяхме да имаме страхотна литературна индустрия с ярки книги, подходящи за филмиране и изнасяне в чужбина, но изглежда, родният творец все още страда от комплексите на интелектуалеца...
Прекрасна книга. така трябва да се пише, за да може да стига до читателите. Горещо я препоръчвам.
Чудесна! Не ми се изкаше да свършва, супер е, че ще има продължение, а и за екранизация вече се говори. Така се прави - дори в България талантът пробива и успява да се наложи, събирайки одобрението на фенове и критика.
Страхотен роман, не мога да повярвам, че е български! Толкова добре написана книга отдавна не бях чел!
Няма спор, че книгата е мега яка.
Заслужава да се издаде и в чужбина, да научи светът за мутрите в България...
Книгата е изключително силна и заслужава възможно най-много хора да я прочетат. По-добър класически роман у нас не е писан от времето на Павел Вежинов и Богомил Райнов.
Не е просто звезда,а цяло съзвездие,като се има пред вид космическия прахоляк,който само вдига центробежно,но и сам си го засмуква.
Уникално добър роман, написан от истински майстор - опитен, мощен, завършен разказвач. Наративът увлича и поглъща като отлежало уиски, героите са уникално яки.
Не бях чел толкова увлекателна книга от български автор от времето на Христо Калчев насам. С нетърпение очаквам следваща от писателя!
Най-добрата българска книга за последните 50 години
Много, много добра книга...
НЕ СТРУВА! АМАН от тъпотии.
Култова книга, уникален български автор. Роди се звезда!
Книгата е култова! Не е излизало нещо толкова добро от български автор от много време. Почти през цялото време се смях с глас, просто уникална книга. Сега, когато чета анотациите, ги намирам за малко подвеждащи... Има много повече в тези 262 страници!
Книгата е изключителна.
Не се подлъгвайте по злобните коментари на хейтърите.
на кой боклук ги намирате такива измислени като този велков и защо толкова упорито ги тикате в устата на публиката? гледах предаването - някакво дебело джудже, изправено пред събеседничка, която буквално го разкъса. толкова беше безпомощен горкият тъпак.
романът, ако това изобщо е роман, е чекия. срам ме е да си призная, но дадох пари за това. смукан от пръстите и нереалистичен, колкото може да е само класическата местна графоманска продукция.
авторчето и рецензентит, дето лъжат - в кочината!
А някой прочете ли я вече:)))
Най-добрата БГ книга. Факт.
Брутално добра! Пълен нокаут!
Най сетне БГ роман достоен за уважение, който ще прочета с интерес!
Книгата е супер, завистници! Като напишете и вие нещо стойностно, обадете се!
Гледах представянето на книгата по телевизията. По време на обсъждането бе спомената трудната чужда думичка "мизогИнен" (т.е. "женомразки"). А не трябваше. Веднага след това останалите участници в предаването започнаха да я повтарят, при това грешно (което ме навежда на мисълта, че не са запознати със значението й): мизогЕнен, мизогЕнистки (ако има такава форма, то тя би означавала "пораждащ омраза", нещо мааалко по-различно от тясноспециализираното "мразещ жените"). Защо, бе, хора? Нима искате да изглеждате по-културни, използвайки вносни изрази, при чието произнасяне изпитвате очевидни трудности? Вместо да изпишете вежди, извадихте очи.
Що се отнася до самата книга, заглавието приковава вниманието, корицата е яка, а анотацията - интересна.
Гу'син Велков да си набляга на коза и да не драска повече. То не беха маегерита срещу китайци с калашници, битки с извънземни, а бе секви чудесии. Препоръчвам на любителите на фантастика, ама на най-крайните такива.
Най-добрата книга излизала от бая време насам
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ако търсите някакъв аналог с „Американски психар” на Брет Ийстън Елис, забравете! Такъв няма. Единствената прилика е тази, че „Български психар” със сигурност няма да ви остави равнодушни, след като затворите последната й страница.
За пръв път чух за книгата в едно ранно утро, по една телевизия. Литературна критичка (каквото и да означава това) ехидно обясняваше, че историята на Андрей Велков е „самоцелно агресивна”, „ненужно изпълнена с насилие” и бла-бла-бла-бла...
Когато в края на деня отидох в книжарница „Хеликон” да търся книгата, се оказа, че я няма. Свършила. Верен на инстинктите си, че читателите знаят по-добре от надутите „авторитети”, ревнах на приятели, че я търся. Даде ми я приятелка, глътнах я за една вечер и на сутринта бях уверен, че ще я обсъждам с хората, които обичат да четат. Така и стана.
Чели сте много по- „самоцелно-агресивни” и „ненужно изпълнени с насилие” скудоумни истории, претендиращи да са някакви разбиващи трилъри, но всъщност нямащи нищо общо с действителността. „Български психар” е написана от млад българин, дишащ въздуха на българската столица, роден и израснал там, отслужил честно своя срок в родната казарма и като всеки сънародник на тази възраст, преживял адското разочарование на нормалния българин, отраснал в заблудата, че бъдещето у нас е на умните, образованите и добри хора.
Понеже Андрей Велков пише страшно реалистично, докато го четете, ще изпитате странното усещане, че той и главният герой са едно и също лице. За това допринася и факта, че авторът познава отлично нещата, за които говори. Самият той е фанатичен почитател на бойните изкуства, дълги години е изтезавал тялото си с тренировки по шотокан карате и бокс, а ума си – с всякаква ценна литература. Всичко това е омесил в особения, тарикатски жаргон на улицата, където фалшивите и слаби хора просто не успяват да оживеят. Или ако успеят, заприличват до края на земните си дни на сивите й тротоари.
Всъщност, ако се абстрахирате от по-суровите сцени в повествованието, ще си признаете, че „Български психар” е книга за живота на едно момче, отказало да се подчини на тъпите обстоятелства, превърнали нашата страна в това, което е в момента – опоскана и съсипана територия, в която царуват тъпотата, дебелоочието и унижението. И, като в пълен антипод за Платоновата държава, мозъкът е подчинен на мускулите.
„Български психар” е брутална книга. Истинска е.
P.S. И когато бандитските престрелки, съчетани с хипарски възторг по къмпингите ви станат в повече, идват трите версии за финал. Аз избрах тази, за извънземните. И се скъсах от смях.
Веселин Максимов, приятел на Хеликон Бургас
