АЯХУАСКА Свещеният дар на слънцето

Автор: Петър Кралев

4 мнения

Издател Лъчезар Минчев
Брой страници 140
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 127 грама
Размери 20x13
ISBN 9789544120788
Баркод 9789544120788
Категории Научно-популярни издания, Природни и точни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 10.00 лв.

Петър Кралев е магистър по психология и специалист по неорайхианска
психотерапия към Вестдойче Академи, Мюлхайм. Консултант е по зависимостите към Международна фондация „Стефан Батори", Полша.
В момента специализира трансперсонална психология и холотропно
дишане към EUROTAS. Автор е на книгите „Прахът, който пазим" и
„Психотерапия на алкохолизма". Работи като психотерапевт в
Стара Загора и Пловдив.

от Blago / дата: 11 дек 2011

Аяуаската е много красиво изживяване стига да се помолиш и благодарищ със сърцето си на духовете - те определено ти се показват. Ако тръгнеш със съмнение и нагласата, че това е само надрусване, ще се стреснеш и ще имаш ужасен трип. В такожа начинание се влиза със сърце и в никакъв начин с мозък, който мисли ншкакви си неща. Спокойствието на духа и смиреноста са ключа.

от Валя / дата: 16 окт 2011

Прави впечатление, че книгата е много добре балансирана. Гвори се за мост между духовност и наука, между психология и езотерика. И всичко това като обяснение на ставащото по време на ритуалите или сеансите с аяхуаска. Като че ли напоследък има един нов поглед към халюциногените, поне за мен. Ето, че се говори за растение-учител, което може да поведе човек към вътрешно пътешествие. Макар че страшничко си изглежда - даже за автора, който сам е психотерапевт. Но ми беше интересно.

от Владислав / дата: 14 окт 2011

DMT – вещество, съдържащо се в различни растения. Приема се преди всичко чрез пушене (рядко венозно). Ефектът настъпва бързо и трае кратко (до 1 час). Южноамериканските индианци приготвяли коктейли от растения с DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензим, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска (вино на мъртвите), чието действие е значително по-дълготрайно. В съвременния жаргон аяхуаска означава всяко съчетание на DMT и бета-карболини. Ефектът е силно индивидуален, но като цяло се наблюдават изменение на възприятията (разтичане, дишане на повърхностите и пр.), повишена способност за въображение, изостряне на слуховите възприятие (повишена чувствителност към звуците, усещане за „вътрешен глас) , особено чувство за собственото тяло, изменение на мисленето и пр. След-ефектът се отличава с изключителна острота на възприятията и интуицията, които се съпровождат с чувство на изтощение, раздразнение, сънливост.

от Иван / дата: 14 окт 2011

А лично си я купих на конференцията по трансперсонална психология във Варна и очаквах научно издание, а се оказа научен роман.

Накратко, авторът, сам консултант по психология, се е подложил на пиене на най-силния психеделик на света, за да види какво е това и дали помага на хората. Резултатът е, че не съветва никого да го прави без специалист до себе си.

Мисля, че може да се чете и от неспециалисти, но определено не е ръководство как да се пият упойващи вещества. По-скоро малко стряска.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Аяхуаска, или който и да било друг психаделик, не може да отмени задължението и отговорността на човек да живее в реалния свят, нито да премахне неизбежните трудности и пречки, съпътстващи съществуването .


Но може да ви  помогне да престанете да се идентифицирате с тях и да отворите очите си за това, кое на този свят си струва борбата и усилията, и кое не.

Владимир Бочев, Хеликон Витоша

Тази книга представя изследване от първа ръка на церемония по приемане на  вещество, което се счита за по-силно от пейота. Призмата на разглеждане на преживяванията на автора се различава от тази на Карлос Кастанеда. Фокусът пада върху терапевтичното значение на завръщането към лични, психологични травми, а същото така и върху срещата с архетипи на колективно несъзнаваното.


 Авторът предлага и версиите на свои колеги, които отново поставят акцента върху лечебния аспект на контролираното приемане на аяхуаска. Книгата предлага много интересни наблюдения и съвети за хора, които реално желаят да се гмурнат в древната индианска мъдрост.

Чавдар Димитров, Хеликон Витоша