Мълчание

Автор: Шюсаку Ендо

10 мнения

Издател Колибри
Преводач Маргарита Укегава
Брой страници 312
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 309 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191509690
Баркод 9786191509690
Категории Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 19.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

Япония, 1614 година. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери. Но въпреки гоненията християнството продължава тайното си съществуване. В същото време в Рим, в средите на Римокатолическата църква, се разнася мълва, че Крищовау Ферейра, високоуважаван мисионер в Япония, се е отрекъл от вярата си. Трима млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да установят истината за учителя си, както и за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи.

В „Мълчание“ Шюсаку Ендо осветлява една слабо позната част от историята на своята страна. Описаните събития дават храна за размисъл върху универсалния характер на религиите и дълбокия смисъл на християнското милосърдие, като разкриват сложните отношения между Япония и Запада.

Ключови думи: Зад всеки голям филм стои една велика книга

от С Моъм / дата: 15 мар 2017

За съжаление в днешно време в традиционно християнска Европа все повече навлиза Будизма,ние не го възприемаме като заплаха както Исляма,но книги като тази ни карат да се замислим...

от Радомир Иванов / дата: 14 фев 2017

Романът е много добър. Тези, които харесват философски ориентирана литература, няма да останат разочаровани.

от Людмила / дата: 25 яну 2017

Трябваше ми време да се настроя на тематиката и стила. Постепенно обаче историята, някакси ме засмука. Дълго време след като я прочетох в мен отекваха мислите на героя. Променяха се. Говоренете и писането за религия винаги са противоречиви и доняктде илюзорни, но тук Ендо ни предлага твърде личен и в същото време нетрадиционен подход. Някакси му вярвам и ме кара да преусмисля къде се намирам аз самата. Накрая сякаш всичко се нажежи, но в същото време и се приземи...Няма еднозначни отговори що се отнася до изборите около и в нас, но винаги действа добре да смениш подхода - виждаш неща, за които не си подозирал.

от Стефан / дата: 25 яну 2017

Много прехвалена книга ...

от Николай Стоянов / дата: 18 яну 2017

Ася, като човек, който от години си попълва библиотеката с японски автори чрез поръчки от чужбина, на какъвто език успее да намери, пак ще кажа, че преводът на автор от ранга на Ендо за мен е литературно събитие, защото се случва изключително рядко. Преводът на Рю Мураками например беше отнел шест-седем години и поради тази причина скоро май няма да видим втора негова книга, което е много жалко.
За историческия контекст... Ами, какво да ви кажа? Романът е писан за японска публика все пак и на тях не са им необходими 1000 страници исторически факти, с които така или иначе са наясно. Ние пък в днешно време сме облагодетелствани с неограничено количество информация онлайн и вече няма нужда да се ровим часове в прашни библиотеки, за да си задоволим любопитството. Някак коментарът ви ми напомни за стихотворението "Японският филм" на Валери Петров. Поздравявам ви с него!

от Ася / дата: 16 яну 2017

Книгата е с много интересна тематика. За съжаление на мен ми дойде малко плитковата - сякаш редакторът или авторът са искали да я направят по-четима и са орязали има-няма половината от нея.

А иначе историята лесно се чете. На мен обаче на моменти ми беше дразнещо: някой теми бяха сякаш писани-недописани, започне една дискусия и след 4-5 реплики спре от раз. А историческият контекст изцяло липсва - освен година, друго кой знае какво не се описва.

Аз лично не мисля да си свалям розовите очила за японците все още. Кичиджиро е прецедент - да, но Иноуе си е майстор на манипулацията - и не само той.

Ей, този преводач бе, убиха се да го хвалят ...то лошо няма, но повтаряно така, човек ще си помисли, че постовете по-долу са малко нагласени.

от Николай Стоянов / дата: 14 яну 2017

Преди много години гледах филмът „Мълчание“ по романа на Шюсаку Ендо и той ме остави едновременно с чувство на възхита и тревожност. (Да вметна, че не става дума за наскоро излезлият филм на Скорсезе, а за екранизация от 70-те, под режисурата на Масахиро Шинода). Радвам се, че най-после и самият роман достигна до българския читател. Отдавна не ми се беше случвало да осъмна с книга в ръка, но не съжалявам и за секунда. От първата до последната страница чисто удоволствие, каквото може да ти донесе само срещата с истински майстор на прозата. За мен тази книга е изключително силна. Още съм под въздействието й и не успявам да подредя добре мислите си, но мога със сигурност да кажа, че амбивалентността на японската култура, способността й да асимилира всяко външно влияние по един едновременно жесток и прекрасен начин, е уловена съвършено тук. Япония винаги е била енигматична страна, но след време чужденците често установяват, че колкото и дълго да я изучават, съществена част от нея си остава непонятна за тях. Обикновено надяваме розови очила и говорим с възхита за честта на японците, за работоспособността им, самурайския дух и т.н., но точно романи като „Мълчание“, с герой какъвто е Кичиджиро, правдиво описват и някои не толкова лицеприятни, но много правдиви страни от японския характер.
Похвално е, че книга на такава сложна тематика е преведена от оригиналния си език. Адмирации за преводача!

от Боян Знеполски / дата: 11 яну 2017

“Мълчание” на Шюсаку Ендо е една от най-интересните и най-вълнуващи книги, които съм чел през последните години. Сюжетът изглежда твърде далеч от нас ? Япония през ХVII в., трагичния сблъсък на португалските католически проповедници с местните власти... Макар и да започва малко описателно и тържествено, като типичен исторически роман, книгата бързо с отърсва от тежестта на историческия декор и се превръща в едно увлекателно четиво с ярки персонажи ? Родригеш, Ферейра, Кичиджиро, Иноуе, ? от които не можем да се отърсим и след като сме го прочели. На какво се дължи неговата пленителност? “Мълчание” успява, изхождайки от една конкретна историческа ситуация, да ни пренесе отвъд културните контексти и епохите в актуалността на една универсална и трудно решима етическа дилема, присъща не само за християнството ? дали да бъдем верни на своите убеждения (вяра), каквито и да са последиците от тях, или да пожертваме, поне външно, убежденията си (вярата си), за да избегнем последиците? Ако романът е толкова въздействащ, то е и заради езика му ? не японския на Ендо, а българския превод, благодарение на който той достига до нас.

от Камелия Александрова / дата: 09 яну 2017

Книгата е изумителна, една от малкото с толкова дълбок и вълнуващ сюжет. Препоръчвам я на всеки. Не можах да я оставя, докато не я прочетох.
Поздравления за преводача, за много добре предадената атмосфера на историческия период и спецификата на героите.

от kosara / дата: 22 дек 2016

Тандемът между белетрист с размаха на Шюсаку Ендо и режисьор от ранга на Мартин Скорсезе със сигурност е обещаващ. Чудесно е, че „Колибри“ пускат книгата преди прожекцията на едноименния филм на „Киномания“ през януари. Ще бързам да я прочета, защото винаги е по-добре да познаваш литературната основа предварително, особено когато иде реч за мащабен исторически роман от рода на „Мълчание“, посветен на една далечна и слабо позната епоха.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Наричан с основание японският Греъм Грийн, в своите романи Шюсаку Ендо засяга теми, които по значимост далеч надхвърлят границите на Япония и му носят световно признание. Една от тях е темата за християнската вяра и по-специално за съдбата на католицизма в родината му.

Ендо е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст бива покръстен. Ендо завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно.

След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда Рюноске Акутагава, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др. През 1966 г. излиза романът му „Мълчание“, за който е удостоен с наградата Джуничиро Танидзаки, както и с други отличия. Това е и романът, който се смята за негов творчески връх.

През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда Йомиури. И до ден днешен Ендо е много обичан в страната си, в Нагасаки дори има музей, който е посветен на него. Книгите му са преведени на множество чужди езици.