Книгата „Надали, ама а дано / А дано, ама надали“ може да се чете отпред назад и отзад напред, а неговото съдържание е в типичния за авторите забавен стил, преведен през погледа на сексуални и политически интерпретации.

„Навремето, когато ми ставаше нетърпимо и се чувствах в безизходица, взимах голям цветен портрет на Тодор Живков и съсредоточено го гледах дълго в очите. И тогава, постепенно, всичко ми ставаше ясно, разбирах защо нещата са такива и защо по-добро не може да се очаква. И още, че това е най-доброто възможно, което може да желаем от това лице“, пише още Джони Пенков. В типичния си стил разказва какъв успешен работодател е бил Радой Ралин – с една страница текст, написан от него, е осигурявал месечна заплата на няколко агенти от ДС.

„Чарли, Джеки и Джони са приятели от повече от 50 години и освен общата джипка те споделят едно много специално и трудно достижимо състояние на духа – ведрото отношение към света лесно
се вижда в тяхната работа и всеки зрител, читател, събеседник или слушател може лесно да се зарази. Внимавайте!“

Ключови думи: Топ 100 за 2015 година