Ако трябва да определя с една дума моето впечатление от книгата на
Г. Милев "10 минути", думата ще бъде "хуманизъм" - в най-доброто и недвусмислено звучене на понятието.
В книгата няма морализаторстване, но има много морал. Мисля, че при писането едно от най-трудните неща е човек да се въздържи да раздава оценки или присъди. В текстовете от тази книга са описани и жертвата, и палачът, като често в двете роли е един и същи герой. Отсъства обаче образът на врага и именно това, според мен, ги прави толкова ценни. Животът не се променя след тази книга -той е такъв, какъвто е. Но е важно нашето отношение към големите теми в него - как ги приемаме, как ги преставяме, какво намираме в тях. "10 минути" определено помага да се задълбочим в опитите ни да разберем по-добре другия и себе си, въпреки различията, въпреки противоречията. Това е литература, която уважава човешкото достойнство.