Опитах да си предпоставя краткост и покрай нея да открия една единствена дума, която би могла да представи това, което харесвам в поезията на Яна. Веднага ще кажа, че си избрах дума, която я няма в книгата. Поне не в този й вид. Избрах си думата мъглица. Избрах я не от любов към умалителните или от склоност към умиляване (тези неща ги няма и в стихотворенията), не толкова и заради мъгливата фигура от корицата на книгата, която сякаш обещава да се сдобие с по-отчетлив контур след прочитането. Избрах си думата мъглица, защото ми се струва, че тя показва ефирността на яниния език, често самолишил се от накъдрени метафори и винаги далеч от произвеждането на шум. Избрах я, защото думата мъглица представя пред мен границата на границата на тази поезия. Но не по недостъпен начин. Тя прави нещата в книгата и собствения ни поглед към тях да изглеждат изясняващи се и неясни едновременно без да отдава предпочитание. С една предварителна нежност и внимание. Поколебах се всъщност дали думата да не е сън или сънуване. На тях по-често ще се натъкнете по страниците. В известен смисъл обаче двете са синоними. В същия смисъл, в който в този синонимен ред се намесват миглите, сълзите, котките и изобщо всички питания в тази книга. И изобщо всичко останало, поставящо естествена, лека и преодолима преграда. А в стихотворенията на Яна почти винаги се намесва някаква преграда. Нещо се случва от едната й страна, преминава преобразено от другата. Мъглата просто и леко променя всичко, с което сме свикнали. Стимулира сетивата, на които поезията на Яна разчита, да ни преведат. Приближава и отдалечава, това за което тя ни говори. И сама говори за себе си в 3-тото лице на дистанцията. Но дистанция, която поради всички изброени по-горе синоними, сама се отделя от хладнокръвието на модерното и постмодерното. Мъглица е границата между будното и полубудното, между реалното и изговореното с подбрани думи. Така става възможно Яна да попита като възрастен, а отговорът да даде детето.
Мен това ме очарова. Вие вероятно ще намерите нещо свое. Поезията на Яна го позволява. Приятно търсене и късмет на книгата!

Иво Рафаилов,
редактор