УТРО
Защо се безпокоим за остатъка от деня,
блатистата местност на следобеда,
ненадейното потапяне във вечерта,
след това нощта с познатите си аромати,
нейните безбройни, ярки звезди?
Това е най-доброто –
отмятайки настрана леките завивки,
краката на хладния под
и блуждаейки из къщата с еспресо –
навярно наплискване на лицето,
шепа, пълна с витамини –
но преди всичко блуждаейки из къщата с еспресо,
речник и атлас, разтворени на килима,
пишещата машина, очакваща първата буква по страницата,
чело звучи по радиото,
и ако е необходимо прозорците –
петдесетина дървета, стогодишни
там отвън,
тежки облаци на хоризонта
и моравата, изпускаща пара като кон
в ранното утро.
Били Колинс
Превод: Благовест Петров