Етюд в синьо, каки и млечно зелено/Study in Blue, Khaki and Milky-Green

Автор: Били Колинс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Издателска къща "Знаци"
Преводач Христина Керанова
Брой страници 132
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 224 грама
Размери 13x20
ISBN 9789549850536
Баркод 9789549850536
Категории Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Джон Ъпдайк определя поезията на Били Колинс така: „Той пише очарователни стихотворения – очарователни по начин, по който почти ничии други не са такива от Рьотке насам.

от Ваня Хинкова / дата: 14 мар 2019

СПОНТАННА ЛЮБОВ

Сутринта като се разхождах по брега на езерото,
се влюбих в едно орехче,
а по-късно през деня в една мишка,
която котката беше изпуснала под масата.

В сенките на есенната вечер
обикнах една шивачка,
все още зад машината до прозореца в шивачницата,
а още по-късно купа бульон,
от която се вдигаше пара
подобно пушек от морска битка.

Това е най-добрият вид любов, мислех си,
без компенсации, без подаръци
или лоши думи, без подозрения
и мълчание по телефона.

Да обичаш кестен,
шапка и ръката си на кормилото.

Били Колинс
(превод: Христина Керанова)

от Ваня Хинкова / дата: 16 дек 2018

НОЩЕН БАР

Толкова си красива, а аз съм глупак
влюбен в теб,
е тема, която все се повтаря
в песни и стихове.
Изглежда, че друг вариант няма шанс.
Не съм чувал никой да пее:
Толкова съм красива,
а ти си глупак влюбен в мен,
въпреки че тази мисъл непременно
е хрумвала и на мъже и на жени.
Толкова си красива, жалко че си глупава,
също не се чува.
А пък ти си глупак, че ме смяташ за красива,
със сигурност няма да чуеш.

Съвсем случайно днес следобед
слушам Джони Хартман,
чийто тъмен глас се вие около
теми за любов, красота, и глупост
по неподражаем начин.
Сякаш дим се вие нависоко от цигара,
която някой е забравил върху мини роял
около три часа сутринта;
димът се издига към ярката светлина,
а в тъмнината отвъд
някои от онези очарователни глупаци са се събрали
около малки масички да слушат,
някои със затворени очи,
други с ръце върху брадичките
като че музиката е опора,
или разбъркват парченцата лед в стъклената чаша
и постепенно потъват в някакъв пулсиращ сън.

Да, цялата тази глупава красота,
родена след полунощ,
няма желание да се прибере вкъщи,
особено сега, когато всички в залата
са се втренчили в едрия мъж с тенор саксофон,
който виси на врата му като златна рибка.
Той пристъпя напред, до самия ръб на сцената,
подава ми инструмента
и ми кима да започна да свиря.
А аз захапвам мундщука
и надувам с всички сили.
Толкова сме глупави всички ние,
казва моето протяжно бибоп соло,
толкова ужасно глупави,
че не сме разбрали как сме станали красиви.

Били Колинс
(превод: Христина Керанова)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети