Изключителна книга, която дълго не се забравя. Смъртта като избавление - сложен въпрос, който и до днес няма еднозначен отговор.
Издател | Enthusiast |
Брой страници | 160 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 202 грама |
Размери | 21x14 |
ISBN | 9789542958031 |
Баркод | 9789542958031 |
Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В сардинското село Сорени живее шивачката Бонария, която е доста заможна, но изключително скромна и обичана от всички. За изненада на съселяните си тя взема за своя духовна дъщеря Мария - четвъртото крадливо момиченце на бедна вдовица. Събитието се обсъжда в магазина, в кръчмата, на гроздобера...
Мария не знае нищичко за живота на леля Бонария: защо е останала сама, защо я прибира в дома си и се грижи за нея, защо настоява да се изучи, да усвои занаята ?? Още по-загадъчни са потайните нощни излизания на старата жена. Загърната в черен шал, тя изчезва по късни доби, връща се призори, а когато на сутринта камбаната в селото бие на умряло, изобщо не е изненадана. Какво общо има старицата с първия и последния ден от живота на човека?
Микела Мурджа намира най-поетичния литературен начин да даде честен отговор на многото въпроси, вълнували както хората в Сардиния през 50-те години, така и съвременния компютъризиран хомо сапиенс.
Изключителна книга, която дълго не се забравя. Смъртта като избавление - сложен въпрос, който и до днес няма еднозначен отговор.
Много ми хареса.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Интригуваща, написана с финес книга, която отразява и описва атмосферата на обикновения италиански живот пре 50-те години на миналия век и смъртта, която е неизменна част от него. Време, в което семейните връзки за все още решаващи за приливите и отливите в живота на човек.
Книга за онези, които обичат усещането за необикновеното...
Майа Цветкова, Хеликон Витоша
Какво е акабадора?! Хуманно ли е това, което тя извършва?! Може ли убиването на хора да е израз на човеколюбие?! Доколко Бог би се съгласил с това?!
Не се явявам в ролята на съдник, точно напротив, бих желала да бъда безкрайно обективна като самата авторка Микела Мурджа.
„Акабадора” разглежда редица морални въпроси, свързани с евтаназията. Вероятно това ще остане завинаги един спорен въпрос. Разбира се, като всяка тема, която има безкрайно много аспекти, и тази има своите последователи и противници. Моето мнение не е меродавно, но аз съм ЗА личния избор и правото да бъде отстояван, защото „Не казвай никога: от тази вода аз не пия”…
Няма нищо случайно на този свят. Толкова пъти се протягах към тази книга, сякаш усещах, че трябва да я прочета на всяка цена. Преболедувах с всяка своя фибра безумното детство на Мария и силата на старата Бонария Урай.
Изключително компактна / само 157 страници/, „Акабадора” носи онази атмосфера, която те приласкава. Нямаше герой, който да не резонира на емоционално ниво у мен.
Макар и да не прочетох книгата в оригинал / вероятно на сардински диалект/ усетих таланта, който тече в литературните вени на Микела Мурджа. Ще добавя, че никога не съм чела подобен автор, който да казва всичко без да го сочи грозно с пръст и да го назовава. Мурджа залага на нашата сетивност, а аз залагам на нея като автор, който напълно заслужава да получи Нобелова награда за литература.
Веселина Желева, Хеликон Бургас