Бог Върнън Литъл

Автор: ДБС Пиер

0 мнения

Издател Изток-Запад
Брой страници 350
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 350 грама
Размери 20x13
ISBN 9543210446
Баркод 9543210446
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 10.00 лв.

Още с първата си творба ДБС Пиер постигна мечтата на всеки писател - огромен успех сред читателите и три престижни награди. Напълно заслужено, защото макар и първи, романът му е удивително майсторски във всяко отношение. Болезнени съвременни теми - тържеството на насилието, абсурдната съдебна система, стряскащата власт на медиите, разпадът на семейството, абсолютната самотност и обърканост на тийнейджърите - са овладени чрез нестандартна фабула (историята на 15-годишния Върнън Литъл, оцелял след масовото убийство на шестнайсет негови съученици и станал главен заподозрян), върху която много прецизно е построен оригинален сюжет, с безупречна композиция, великолепно обрисувани характери, отлично чувство за ритъм на повествованието (никъде не се усещат излишни дължини, никъде интересът не спада), изкусна игра със стиловите регистри. Макар и за широка публика, романът успява да се издигне доста над равнището на масовата книжнина и да стане произведение на високата литература - директно попада в т. нар. модерна класика. Затова, въпреки тъмното минало на бившия наркоман, комарджия и аферист и скандално непристойния език на творбата му, след най-краткото (по-малко от час) заседание в 35-годишната история на наградата "Букър", той бе обявен без колебания за победител. Председателят на журито, професорът от Оксфорд Джон Кери, обяви в мотивите за избора, че творбата е "искряща черна комедия", написана на "извънредно жив, много свеж и находчив, изключително завладяващ и твърде забавен език". Романът бе обявен за "най-свирепата сатира на американския начин на живот" и успехът му бе отдаден на модния антиамериканизъм, но това е голямо опростяване - централният въпрос в романа "Що за шибан живот е този?" съвсем не се отнася само за американците...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Скандалите около определянето на носителя на най-престижната и значима награда в британския литературен свят “Букър” за 2003 г. започнаха още с обявяването на дългата листа на кандидатите (23 книги, подбрани от 117 предложения) и се развихриха с особена сила, когато през септември бяха обявени шестте книги, достигнали финала. Изборът им даде повод да се заговори за “годината на убийството на гигантите”, защото сред тях не попаднаха новите творби на именити автори като Греъм Суифт, Мартин Еймис, Марк Хадън, Мелвин Браг и дори на получилия Нобеловата награда през същата година Дж. М. Кутси – през тясното сито се промъкна само Маргарет Атууд. Букмейкърите веднага започнаха да приемат залози, като за най-вероятен победител се смяташе родената в Бангладеш Моника Али – не само заради хубавия й роман “Брик лейн”, но и защото беше политически коректен избор (жена, цветнокожа и емигрант), любимка на медиите. Вместо това журито след най-краткото заседание в 35-годишната история на наградата “Букър” (по-малко от час) обяви без колебания (с 4 на 1 гласа) за победител най-странния и противоречив кандидат от всички представени – наглия бял безпаричен бивш наркоман, комарджия и аферист Питър Финли, взел за свой писателски псевдоним детския си прякор ДБС Пиер.


Наложи се администраторът на Букъровия комитет Мартин Гоф да припомни, че “наградата се присъжда на книгите, а не на биографиите на авторите”. Имаше, разбира се, разочаровани от загубата на своите фаворити критици, които веднага го нарекоха най-скандалния Букъров роман на всички времена, главно заради твърде непристойния му език. Читателите обаче много по-добре оцениха романа и застанаха зад избора на журито, което за негова чест е успяло да види, че под слоя ругатни (цели 555 според автора) се крие мощно, написано с голяма страст и енергия, мрачно и трагично, и същевременно безкрайно смешно и забавно произведение. Разшифрованият псевдоним ДБС (Dirty but clean – “мръсен, но чист”) се отнася не само за автора, но и за романа. Председателят на журито, професорът от Оксфорд Джон Кери, обяви в мотивите за избора, че творбата е “искряща черна комедия”, написана на “извънредно жив, много свеж и находчив, изключително завладяващ и твърде забавен език”. Романът-комедия (при това черна) доста затрудни критиците, които вместо задълбочени анализи прибягнаха до ефектни сравнения. Едни с Джеръм Селинджър (героят беше наречен “амфетаминовият Холдън Колфийлд”), други с Марк Твен (Върнън Литъл бе провъзгласен за “Хъкълбери Фин от поколението на Еминем”), трети с Франсоа Рабле заради сатиричния му талант.
Макар и ласкателни, тези сравнения дават само ограничена и изкривена представа за романа. А той, макар да е първо произведение на автора, е удивително майсторски във всяко отношение. Болезнени съвременни теми – тържеството на насилието, абсурдната съдебна система, стряскащата власт на медиите, разпадът на семейството, абсолютната самотност и обърканост на тийнейджърите – са овладени чрез нестандартна фабула (историята на 15-годишния Върнън Литъл, оцелял след масовото убийство на шестнайсет негови съученици и станал главен заподозрян), върху която много прецизно е построен оригинален сюжет, безупречна композиция, великолепно обрисувани характери, отлично чувство за ритъм на повествованието (никъде не се усещат излишни дължини, никъде интересът не спада, въобще не се появява желание да оставиш книгата настрана), изкусна игра със стиловите регистри. Действието се развива във фантасмагорична атмосфера – полуфарс, полукошмар, а въпреки това през повечето време се смееш – май повече, отколкото би трябвало за такава мрачна тема. И още нещо важно, което отличава един оригинален роман от масовата, писана по стандартни формули продукция – краят е непредвидим, до последната глава не сте наясно как ще завърши всичко. За разлика от производителите на трилъри, романси и прочие дъвки за очите, чието предназначение е просто да утрепеш още някой час от този тъй оплаквано, ах толкова кратък живот.
Да, и този роман е за широка публика, но успява да се издигне доста над равнището на масовата литература и да стане произведение на високата литература – спокойно можем да кажем, че влиза в т. нар. модерна класика. Той бе обявен за “най-свирепата сатира на американския начин на живот след Мартин Еймис” и успехът му бе отдаден на модния антиамериканизъм, но това е голямо опростяване и стесняване на внушението. Защото американският начин на живот всъщност е осъществената мечта на масовия човек (американците просто са успели да я сбъднат преди другите), тъй че съвсем не заради мощната реклама милиони хора в цял свят се стремят към него. Затова централният въпрос в романа “Що за шибан живот е този?” съвсем не се отнася само за американците…

Награди
Букър (Man Booker Prize) – 2003 г.
Уитбред (Whitebread Book Awards) за първи роман – 2003 г.
Удхаус (Bollinger Everyman Wodehouse Prize) за комична творба – 2003