Сияние на жена

Автор: Ромен Гари

6 мнения

Издател Леге Артис
Брой страници 120
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 187 грама
Размери 14x21
ISBN 9789548311540
Баркод 9789548311540
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 8.00 лв.

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.

Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.




Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената – двойката.
Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко женско начало е мъж и всяко мъжко начало е жена".



Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж.
През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция "Европа" към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: "Птиците умират в Перу" (1968 г.) и "Kill" (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г.
Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва "Европейско възпитание", която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За "Корените на небето" получава наградата "Гонкур" през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари.
Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях "Животът пред теб" също е награден с "Гонкур" през 1975 г.

Ключови думи: Красиви любовни истории

от Александра Авджиева / дата: 18 май 2017

Когато преди години прочетох за първи път "Сияние на жена" бях шокирана от това колко добре мъж може да изрази женската чувствителност, следователно да разкрие и своята природа по неочакван за мен тогава начин. Клишетата за отношенията между мъж и жена бяха премахнати. След всяко препрочитане през годините всеки път книгата придобива все по-голям емоционален заряд. Това е едно изключително чувствено четиво за хората,които поне веднъж в живота си са обичали.

от Евгени Андреев / дата: 20 апр 2017

Харесах книгата, адмирации

от Еми / дата: 20 мар 2017

Първа среща с автора.Много ме впечатли....

от Ваня Хинкова / дата: 28 юни 2016

"Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце."

(Ромен Гари, "Сияние на жена")

П.П. Една от най-хубавите любовни истории, които съм чела, след "Мостовете на Медисън" и "Ромео и Жулиета".

от Блокче ном 4 / дата: 09 окт 2014

Твърде слаба за четене, пропускам!

от Десислава / дата: 08 окт 2014

Много слаба книга, радвам се, че я взех от библиотеката, ако трябваше и да си платя за това недоразумение...Все едно Ромен Гари му е било скучно и е решил вместо да стои и да гледа в една точка да напише нещо...
И защо след като поставям 1 звезда при рейтинга станаха три /бяха две, когато давах своя глас/?!?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Има дни, в които съществото ми се изпълва още с отварянето на очите с ехо - ехото на любовта...

Събудих се от плющенето на утринния дъжд. Сякаш самият Бог бе заплакал, четейки „Сияние на жена“ и така се бе родил въпросния дъжд.

Нещо пречистващо и неземно витае около тази книга на Ромен Гари...

Да загубиш онази част от теб, която те прави цял. Сигурно болката е неописуема. Смъртта разделя Яник и Мишел. След време той ще признае пред Лидия, че е останал „сирак от една жена“. Думи, които режат с истината си. “Когато човек има две тела, се случват мигове, когато остава наполовина.“ Любов като тази не може и не бива да умре! Факт! Тя просто ще се трансформира в ... Лидия. Тя е тази, която е сбъднат отговор и пожелание на самата Яник.

Книгата е свят на усещания. Никой няма да устане безучастен. Сигурна съм. Цялата тази предопределеност ми напомня, че някой „горе“ има план за всеки от нас. Въпреки стилистичната различност намирам допирателни с една друга моя любима книга „Любов по време на холера“. Тънката нишка, която свърза асоциативно двете книги в главата ми е именно – Надеждата. А за къде сме без надежда?!

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Прочитайки анотацията на гърба на корицата, не можех да не прочета цялата книга  „Сияние на жена“. В само 115 страници е заключено огромно литературно богатство, огромно духовно богатство. Малко хора могат да опишат трагичните събития в книгата по онзи завладяващ начин, който се  забива в душата ти и боли... боли, но изпитваш сладка болка, защото всяка една дума е човешка -  това не са измислени, нагодени диалози и чувства, а истински, понякога малко егоистични мисли, които съпътстват всеки един от нас, но понякога ни е страх дори за миг да се мернат в съзнанието ни... Признавам си, че за мен друг, освен руски писател, не може да пише така, защото Ромен Гари пише във Франция, признат е за един от най-добрите френски писатели, но е роден в Русия и това, което носи в себе си, той предава и в творбите си. Това отлично познаване на човека и неговата душа, което е постигнал Достоевски, аз откривам и тук – в „Сияние на жена“...
  „ ... Човек винаги преувеличава. Играе си да казва, че всичко е свършило. Слуша мелодии на индианска флейта. Живее сам, за да си докаже, че може. Но гледа един непознат, сякаш все още е възможно. И моля да отбележите, че знам и това: не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. Две безнадеждности, които се срещат, това може и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко... не съм дошъл тук, за да прося... “  

„Сияние на жена“ е от онези книги, при които читателят трябва да има определена нагласа, за да я приеме и почувства по начин, която да докосне и вълнува същността на всяка клетка на тялото му.

Сюжетът е изпъстрен с метафори, размишления, отклонения и най-точното му определение е роман-усещане. За всепоглъщащата любов, която обсебва, за случайността на срещите, за безнадеждните мечтания, за болката и отчаянието, за силата да продължим, воювайки със смъртта и шансът да осъществим невъзможното.

По уникален начин Ромен Гари ни представя действителността – страшна, сурова и  горчивата болка от единствената любов, която трябва да се превърне в друга, за да се запази жива.

Дияна Танева, Хеликон Пловдив