Метро 2033

Автор: Дмитрий Глуховски

Коментари: 7

Издател Сиела
Брой страници 516
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 514 грама
Размери 21x15
ISBN 9789542822127
Баркод 9789542822127
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.90 лв.

За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи четири години и половина в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Автобиографията му включва работа за "Радио России", за телевизионната и радио компания "Дойче Веле", за каналите "Евронюз" и "Russia Today" , бил е член на Кремълския пул. Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на "Хизбула". Част от митологията за него са подозренията на колегите му от "Евронюз", че е шпионин, защото просто "не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването". Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне.
Дмитрий Глуховский се е опитал да отговори на тези въпроси като подложи героите от романа си „Метро 2033” на апокалиптични експерименти. Това е фантастичната антиутопия-притча за постядрена Москва, където оцелелите се крият от радиацията и от „новите форми на живот” в столичната подземна железница.
Разпилени групи хора основават градове-държави в станциите на метрото, търгуват, воюват и сключват договори помежду си. За да спаси своята станция, главният герой е принуден да прекоси цялото метро, да се запознае с новите социуми, които са възникнали междувременно, и да преодолява различни опасности. Но по средата на пътя е убит от заблуден куршум.
Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва е град призрак, отровен от радиация и пълен с чудовища. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро – най-голямото противоатомно скривалище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. И изход няма!
Животът под земята, като алтернатива на надземните мутации, се оказва толкова благодатна тема, че „Метро” може да се превърне в глобален проект. Към него проявяват интерес западни издатели на компютърни игри, които се интересуват и от правата за екранизация на книгата.
„МЕТРО 2033” става една от най-продаваните книги, по мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм.

от Каква смърт на главния герой???? / дата: 15 май 2010

Спойлер! Чела съм книгата и главният герой изобщо не умира. Иначе е страхотна, препоръчвам я на всички, които харесват подобни четива. Радвам се, че е излязла и втора част.

от Sparkle / дата: 08 апр 2010

До автора на анотацията - моля ви, махнете реда за убийството на главния герой, развалихте ми четенето!!! На вас ще ви бъде ли приятно на средата да ви кажат как свършва книгата????? Сега не знам дали изобщо ще я продължа......:((((((( За пръв път чета такова ревю, възмутена съм!

от Kostov / дата: 28 мар 2010

Втората част излиза на 12 април :)

от Бат Стоян / дата: 24 фев 2010

Ще я прочетем, стига да я намерим някъде.
Обиколил съм града, в хеликона само ми казват свърши ела да провериш другата седмица и така от 2 месеца.
Как да я поръчам онлайн като ще ми се оскъпи с поне 6-7 лева.
После що хората четяли електронни копия на книгите ....
Не я ли намеря тази до седмица две, ще я чета на пдф.

от нонейм / дата: 09 яну 2010

а за втората част чува ли се нещо?

от Ceazer / дата: 03 мар 2009

Книгата е много добра, препоръчвам я на всички които обичат да чета качествена литература.

от пламски / дата: 03 фев 2009

За съжаление човечеството само предизвиква своя край.Може да звучи крайно,но човекът населяващ земята може да се оприличи на вирус.Изразходвайки живата клетка,той мутира и се превръща в нещо още страшно и опасно.Има известна доза истина в това,за което пише автора и е напълно възможно след доста кратък период от време от човеците да останат само късметлиите.Трябва да се замислим над тази книга,като към един вик на предупреждение за проявяване на разум.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Светът след края на света...

Ядрената война между нациите е довела до смъртта на всички хора.

Банално, изтъркано, може би възможно, но определено интересно.

Поставяйки себе си в тази ситуация, наистина не знам как бих реагирал. Но пък точно това е уникалното на човека -  изненадващият, понякога дори за нас, инстинкт за самосъхранение.

Ако вие попаднете в тази ситуация...?

Определено метрото е добро убежище, в което малка част от човечеството е успяло да се запази, изтърпявайки последствията от най-голямата грешка. Грешка, довела до самоунищожението му.

Атмосферата е тъмна, подтискаща, дълбока, животинска....

Влизайки веднъж в тази ограничена реалност, трудно бихте могли да излезете от нея за дълго.

Московското метро е най-голямото в света. Но дали би могло да приюти толкова хора, колкото биха били досстатъчни  за запазването на надеждата, че някой ден отново ще излязат на повърхността?

От книгата на Глуховски излиза, че отговорът е "Да". Въпреки опасностите, които дебнат отвсякъде. Защото точно те превръщат пътуването из тунелите толкова нежелателно за повечето хора.

Станциите се превръщат в цели градове, всеки от които отразява някоя религия и националност. Сега пътуването из метрото изглежда като околосветско пътешествие.

И въпреки че романът попада в литературния жанр "фантастика", психологическият фактор в него преобладава над всичко. Глуховски е направил уникален социологически експеримент, вплетен с с драматична сюжетна линия.

Защото в свят, в който парите не съществуват, моралът е сведен до минимум, оръжията са навсякъде, страхът контролира ситуацията, един преход напред в тунела може да струва живота ти.

Никой не би успял да предвиди реакцията на човека...

Но едно нещо е сигурно - "Най-важното е да си останеш същият в сърцето, да не се отпускаш, а условията...да ги вземат дяволите условията..."

Как бихте реагирали вие?

Потопете се в тази психологическа игра, за да разберете.

Радостин Найденов, Хеликон Витоша

„Метро 2033“ е творба представител на постапокалиптичния жанр, който в последните 20-30 години се развива с бързи темпове, особено в киното, литературата, както и разбира се в областта на компютърните игри.

Темата е вълнувала авторите и публиката от доста отдавна и особено в годините по време и след Студената война. Опасността и резултата от един глобален ядрен конфликт едновременно плаши и разпалва въображението.

Книгата е написана увлекателно и може да се разглежда, както като приключенско четиво, така и като анализ на човешкото общество в екстремни условия – как биха реагирали хора, различаващи се по своя социален и културен статус. Много сложна задача, изискваща може би в пъти повече страници, но успешно реализирана чрез идеята на автора за отделни метростанции-държави, мини общества, копиращи отдавна останали в миналото култове, политически и социални идеи и пречупвайки ги през своето настояще – живот в безкрайни тунели, мрак, несигурност и ежедневна борба за оцеляване.

„Метро 2033“ е успешен опит за по-различен поглед към темата, който би ни накарал за момент поне да се замислим колко много можем да загубим за часове да изтрием постигнатото за хилядолетия и да стигнем до момента, който би могъл да е някакво ново начало или просто окончателния край.

Дияна Танева, Хеликон Пловдив

Фразата „Тези, които оживеят, ще завиждат на мъртвите“ сякаш най-добре пасва на романа „Метро 2033“. Роман с традиционна постапокалиптична тема – тази с ядрената бомба и последиците от нея. Глуховски си е избрал определено място – московското метро и самия град над него и така си е разхвихрил фантазията, че ум да ти зайде от своеобразния, мрачен, страшен и ... романтичен свят. Има , естествено, един Избран, на чиито горки плещи се стоварва спасяването на рода човешки и както си му е реда преминава през различните му там премеждия, НО по-интересното, което отличава този роман от други подобни е убедителността на добре обмисления пост-ядрен свят.Глуховски е страааашно добър в измислянето и описанието на фикс реалността, отделя повече внимание на живота, който се развива в тунелите на метрото – от причудливия нов фолклор до странно логичните квазидържавни формирования, които са създали заселените под земята хора. В резултат веднага, напълно и безусловно вярваш в плашещия и странен свят, където пътят на оцелелите от една обитаема станция до друга станция-селище минава през потъналите във вечна мъгла тунели, изпълнени с чужд и страшен живот и където не винаги схватките с нововъзникнали същества са по-страшни от схватките със себеподобните. Трябва ли човека да мутира, за да оцелее след костващите му живота и направени от самия него грешки? Или трябва да заложи на добре забравените традиционни поведенчески модели? Едно е сигурно, след прочитането на този роман ще обръщате повече внимание обичайните житейски радости, като възможността да виждате слънцето в небето, вместо мъждукаща крушка на мръсния таван на метростанция, например.




Таня Велчева - Хеликон, Стара Загора

Дмитрий Глуховски е един от най-популярните в момента руски писатели. Славата го спохожда след излизането на дебютния му роман „Метро 2033” - антиутопия, която чертае мрачна визия за бъдещето на света след жесток ядрен апокалипсис. Според сюжета на романа малцина от оцелелите след катастрофата се скриват в московското метро - най-голямото бомбоубежище в света, където създават нови модели на обществено поведение. За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Работил е за „Радио России”, за "Дойче веле”, за каналите „Евронюз” и „Russia Today”. Бил е военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула”.