За най-новия си роман „Под купола” Стивън Кинг казва: „Опитал се бях се да напиша книга, сравнима с натискане на педала до дупка. Редакторката го разбра и при всяко мое разколебаване настъпваше крака ми и крещеше (в полетата на ръкописа, както им е обичай на редакторите): „Дай газ, Стив! Дай газ!”
През един безоблачен октомврийски ден над градчето Честър Милс се спуска прозрачен и непробиваем купол и го откъсва от света. Появата му, наблюдавана от един от главните герои Дейл Барбара, е внезапна и неумолима. Човеците могат да докоснат преградата, без да пострадат, но електронните уреди се взривяват в близост до нея. В Честър Милс настъпва апокалипсис. Въздухът започва да се нажежава, а още по-бързо се нажежава политическата атмосфера. Хората, попаднали в капан и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване... на всяка цена. Оформят се два лагера, предвождани от Дейл Барбара и „тарторът” в Честър Милс – Големия Джим Рени. За Рени куполът е само средство за установяване на пълен контрол. Дейл и Джулия, редакторка в местния вестник, организират съпротивата срещу него. Накратко, авторът отново се връща към темата за извечното противопоставяне на морала и либерализма срещу алчността, корупцията и фундаментализма.
Романите на Стивън Кинг винаги са предизвиквали огромен интерес, макар, че последните не бяха на нивото на класики като „Сблъсък“, “Кери“, “Томичукалата“ и др. Но още от първата страница на „Под купола“ се усеща, че „добрият“, “ стар“ Стивън Кинг се завръща с пълна сила. Вероятно не е маловажен и факта, че идеята за тази книга се заражда още през 80-те години и първоначално той започва романа под името „Канибалите“.
В един прекрасен есенен ден в едно обикновенно американско градче, се случва нещо необяснимо – над града пада невидима предграда (силово поле) и селището е изолирано от останалия свят. Никой не знае откъде се е появил купола и кога ще изчезне. Жителите на града се разделят на два лагера – едните се обединяват около Дейл Барбара – ветеран от Виетнам и понастоящем готвач, а другата част подкрепят Големия Джим Рени - арогантен политик, който не би се спрял пред нищо дори ако трябва да заплати с цената на убийство.
Самият Кинг признава, че романа е опит да се изследва поведението на група хора, отделени от обществото, към което винаги са принадлежали.
Антонина Ганева, Хеликон Ст.Загора
Стивън Кинг – необходимо ли е да се казва нещо повече? „Под купола“ е удивителна нова история от доказан майстор на словото. Насред ужаса с лекота ще ви накара да се разсмеете, на моменти ви се иска да се разплачете от безсилие, защото нищо не можете да направите срещу човешката глупост, алчност, елементарност на разума и чувствата.
Ако си спомняте издадената през 90-те и вече рядко срещана книга на Кинг „Сблъсък“ (а който я е чел, едва ли би я забравил), ще ви е интересно да видите нов, напълно противоположен сценарий за края на света. Изолирано под купола е малко градче с няколко хиляди жители, изследвани от Кинг под лупа като в научен експеримент – какво става, когато светът вече не е глобално село, а капан, от който не можеш да избягаш.
Жестокост, простотия, безнаказаност, демагогия – дали ви е познато? Слава Богу, има и светли герои, с нетърпение очаквам победата им във втората част на романа, макар че нищо не е сигурно със Стивън Кинг.
Радка Чалъкова, приятел на Хеликон – Велико Търново
Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.