Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Светилата” на Елинор Катън може най-добре да се характеризира с две думи: предизвикателство и приключение.

Предизвикателство заради 710-те страници; многото герои, чиито имена не се запомнят лесно; препратките към астрологични термини, зодиакалните знаци, планетите и тяхното влияние.
Приключение заради необяснимите случки, мястото и времето, през което се развива действието – 60-те години на XIX в. в Нова Зеландия, на Южния остров в градчето Хокитика, по време на златната треска.

В началото е представена както карта на мястото, така и карта на героите, които са разделени на звездни и планетарни, характеризирайки по този начин всеки един от тях.

Дванайсетте зодиакални знака са представени от дванайсет герои, които присъстват на срещата в пушалнята на „Короната” на 27 януари 1866 г., две седмици след мистериозните събития, които пряко или косвено засягат всеки един от присъстващите.
Уолтър Муди е изключение. Той се появява изненадващо и става неволен свидетел на сбирката.

Планетарните герои – те са в основата на всичко и са ключови в заплитането и разплитането на загадките. Седем на брой, всеки един от тях носи характеристиките на определена планета: Уолтър Муди – Меркурий – разум, Лидия Уелс – Венера – страст, Франсис Карвър – Марс – сила и т.н

Именно Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са основните управители на зодиакалните знаци и домове и оказват съществено влияние върху характера на един човек и взаимодействието му със света. Най-силно влияние обаче оказват светилата Слънце и Луна. В книгата те са представени от Анна Уедърел и Емъри Стейнс.
В края на книгата ще разберете защо.

Структурата на романа се състои от дванайсет части, които отразяват фазите на намаляващата Луна. Всяка следваща част е наполовина по-кратка от предишната.
Корицата на книгата, която е прекрасна, показва именно това.

С увеличаването на броя страници, напрежението расте, разкривайки нови връзки между героите, които са плод на минали случки. Последните части на книгата са ретроспекция на събития, предшестващи съдбоносния 14 януари, които обясняват случилото се този ден.

„Светилата” определено увлича с подробни описания, най-вече в началото. По особено интересен начин са представени душевността и външността на героите. Смятам, че това са едни от най-забележителните моменти в книгата.

Освен криминален, романът може да се определи като психологически, исторически и социален, засягайки взаимоотношенията между хората, и то в среда, където се градят основите на едно микрообщество. Повечето герои са имигранти, които се заселват на острова с цел да забогатеят бързо, напускайки цивилизования свят и бягайки от миналото си.
Засягат се чисто човешки теми – любов, вярност, предателство, успех, ревност, алчност.
Засягат се и социални теми – проституция, употреба на опиати, злоупотреби, спазване на законите, правосъдие.

Романът изисква от читателя внимание, мисъл и собствено читателско разследване, което го превръща в активен участник.

Краят настъпва толкова бързо, че ти трябва известно време докато осъзнаеш, че си прочел наистина последната страница и повече няма. Защото развръзката се оказва нещо съвсем различно от разплитане на загадката, а всъщност е преплитане на човешки съдби, планети и звезди, което за някои се оказва фатално, а за други ново начало.

„Светилата” е преди всичко роман-мистерия, защото в процеса на четене, осъзнаваш, че освен основната история, се разказва и друга – невидима и тайнствена. И това чувство остава до самия край и след това. Сякаш светилата определят ритъма на всичко случващо се и те са основните автори, които, описвайки върху небесата своите пътища, разказват историята за предопределеност, в която свободната човешка воля се опитва да остави своя малък отпечатък.