Пет приказки

Автор: Валери Петров

4 мнения

Издател Пан
Брой страници 192
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 139 грама
Размери 20x13
ISBN 9546575143
Баркод 9546575143
Категории Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 5.20 лв.

Свети във морето
На детските игри
Бисерче, което
Ни прави по-добри...

Валери Петров

Ключови думи: класика, Литература за 5 клас, Задължителна учебна литература, Хеликон топ 200 2016, Забавното лятно четене

от tedi raeva / дата: 11 авг 2015

Несам я чела но от коментарите изглежда че е много хубава .Когато я взема,прочета ще коментирам за нея пак.

от пони / дата: 31 мар 2014

Приказките са много приятни и интересни.

от теди / дата: 29 мар 2011

книгата не съм я чела но смятам че е готина и много я искам

от мони / дата: 15 фев 2011

като малка много я харесвах :) наистина са само 5 приказки, но поне дълги!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003).

Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.

Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.