Дворецът на бълхите

Автор: Елиф Шафак

44 мнения

Издател Егмонт
Преводач Алина Караханова
Брой страници 368
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 482 грама
Размери 15x23
ISBN 9789542709398
Баркод 9789542709398
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.90 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 12.99 лв.

"Измислиците са колкото далеч от действителността, толкова и от лъжата. Лъжата обръща истината наопаки. А пък измислиците я смесват с истината, така че е трудно да се разграничи едното от другото."

Някога една от най-красивите сгради в Истанбул,
днес „Дворецът на бълхите”, тъне в разруха.
Пази спомените за щастливия живот на Агрипина,
а в стените й отекват дузина различни съдби.

И сред живота на пияница академик – увлечен от философията,
изпаднала еврейка – търсеща истинската любов,
и наивно чаровна мадам – чието тъмно минало витае из сградата,
са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя.

Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота.


„Дворецът на бълхите” се появява на книжния пазар в Турция през 2002 година и скоро след това се превръща в бестселър. Това е третият роман, който родената в Страсбург Елиф Шафак създава. По това време тя е вече утвърдено име в родината си – печели първото си литературно отличие, наградата „Руми”, още с дебютния си роман през 1998 година. Днес я определят за най-популярната жена писателка в Турция, с дванадесет издадени книги, преведени на повече от 30 езика и множество публикации в престижни печатни издания като „Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. Омъжена и майка на две деца, писателката разделя времето си между Истанбул и Лондон. Въпреки че е прекарала по-голямата част от живота си в пътешествия по земното кълбо, тя се чувства дълбоко свързана с Истанбул, който играе важна роля в творбите й.

„Частица от мен живее във всеки един образ, който читателят ще срещне в „Дворецът на бълхите”, споделя писателката. „Те са моите сродни души. Във всеки един от тях се отразява нещо от моите мисли, чувства и ежедневие.” В тъканта на романа тя умело вплита и наративната структура на „Хиляда и една нощ”, за да създаде история в историята, в която любовта й към Истанбул прозира от всеки ред. Ако и вие носите Истанбул в сърцето си или желаете ли да научите повече за града, това е книгата, която ще се докосне до душата ви. Защото, както отбелязват в „Ню Йорк Таймс”: „Шафак е гениална в умението си да рисува криволичещите улици на града, които все още пазят доказателствата за безбройните култури, станали част от Османската империя”. А творбата й „Дворецът на бълхите” е сред ярките доказателства, че славата й на най-добрия писател, изгрял на турската литературна сцена, е напълно заслужена.

от Моника / дата: 30 сеп 2015

В началото книгата ми беше леееко скучна,но като един върл фен на Елиф Шафак,продължих да я чета и в крайна сметка я прочетох на следващия ден. Поредният шедьовър - запленена съм от авторката,този неподправен стил на писане.
Напълно подкрепям мнението на Ема !

от Мими / дата: 30 авг 2015

Книгата е хубава.

от Female falcon fighter / дата: 24 май 2015

От най- слабите и книги. Тотална липса на сюжет и развръзка... Една застиналост цари . Цялата книга чакаш да има разплитане, случване, действие.. и накрая... едно никакво! Да, тя е вълшебница в описанията, пише интригуващо... но този път ме изгуби като фен.

от Ема / дата: 30 яну 2015

Прочетох "Любов" почти на един дъх. Определено харесах начина на писане на Елиф, до толкова бях завладяна от силната енергия, че преди да прочета която и да е друга нейна книга реших да се поровя за мнения в нета и попаднах на коментарите тук. Рядко изпитвам нуждата от чуждо мнение или препоръка за книга, но пък и не се случва често човек да се сблъска с толкова силен и завладяващ автор. Страхувах се да не се разочаровам от следващият си избор, да не попадна на слаба нейна книга, да не се окаже, че "Любов", книгата, която толкова ми хареса, е просто изключение, случайно сполучлив роман и т.н.
И все пак купих и останалите книги. Прибрах се, седнах на леглото и погледнах всяка една по отделно, зачетох по няколко абзаца и всяка книга ме грабна. Но тази, която ми направи най-силно впечатление беше именно "Дворецът на бълхите". От друга страна книгата е сред първите написани от нея романи, оригиналът е на турски и ми се стори редно да започна да чета книгите в подобен порядък - от по-старите към по-новите. Завърших книгата и смятам, че е красива, но може би не по вкуса на всеки. Коментарите тук са прекалено различни, крайни и доста повърхностни. Повечето май не са си направили труда да прочетат дори книгата, а някои съдят за нея само по българската корица.
Но не съдете по книгата нито по коментарите, нито по корицата й. Достатъчно е да прочете няколко абзаца от нея.

от Ели / дата: 11 ное 2014

От слабите книги на Шафак. Скука, боклуци и бълхи. Продадох я веднага щом я изчетох. Вземете я назаем, ако държите да я четете.

от Арзу / дата: 23 юли 2014

Увлекателен, дълбок и мъдър роман. Елиф Шафак разказва за личности и действия от реалният живот и ни кара да мислим. Искам да споделя един кратък текст от книгата:

"Стоим на брега на морето.Краката ни са потопени във водата,Етел.Ти казваш: "Да се гмурнем да поплуваме в тази петдесет и пета вълна, която се носи към наз.Погедни колко е красива!"- Аз питам:"Коя?" Още преди да съм приключил с въпроса,вълната,която сочиш, вече е променила местоположението си.Виж, вече не е там,където казваш.Вече не е петдесет и пета,а трийсет и пета. Непрекъснато се приближава към нас.Всъщност тя и без това идва в тази посока.И разбира се, идвайки,носи някои неща.Сега пред теб има две възможности.Или ще скочиш в морето, като забравиш за вълните, и ще се превърнеш в една капка от него,или пък ще стоиш на брега и ще чакаш.Ще наблюдаваш разбиващите се в брега вълни.И тогава пред очите ти те ще се превърнат в капки.Ако искаш животът ти да пилича на нещо,това може да стане по два начина.Или да станеш жертва на живота, или да унищожиш живота в себе си."

от Ава / дата: 04 юли 2014

На мен романа ми харесва! Увлекателен, интересен, добре написан. Хайде стига вече с тая "хл***рка"! И какво като авторката е туркиня? Е това малко не си го обяснявам... Когато един човек е кадърен какво значение има каква националност е?
Коментарът е редактиран от администратор.

от Елена Василева / дата: 06 юни 2014

Въпрос на гледна точка бе хора.Кирил пък ме разби с тъпия си коментар.

от Николинка Иванова / дата: 25 мар 2014

Много трудно се чете тази книга.Прекалено много и разточителни описания,дори на места прескачах цели пасажи.Разочарована съом.

от Еми / дата: 27 фев 2014

Аз също съм на мнение, че авторката е изключително влюбена в словото си и пише не, за да каже нещо, а защото обича да си чете написано, ласкаейки се, че е шедьовър. Книгата е досадна и не разбирам замисъла й.

от милана / дата: 19 яну 2014

В момента чета книгата, но се насилвам..не ме грабна

от Еми / дата: 21 ное 2013

Аз съм от хората, твърди фенове на Шафак. за мен е една от най- блестящите съвременни автори. Тази книга, ме разочарова. На фона на Любов, Чест и Копелето на Истанбул, тази книга ми идва като леден душ и моето мнение е - не струва!
Според мен, за разлика от другите й книги, тази не е излязла от сърцето й, а е писана най вероятно, заради договор с книгоиздателите.
Книгата няма тръпка, няма душа, няма кръв, няма сърце.
Нито един от героите не е плътен, не е пълнокръвен, а са просто някакви бегли щрихи, нахвърляни, за да се напълни междукоричието.
Ако харесвате Шафак, не четете тази книга, ще ви разочарова!

от Ганева / дата: 06 авг 2013

Аз съм от почитателките на Елиф Шафак, но тази книга доста ме озадачава (все още я чета). Отначало си помислих, че има проблем с превода, но разбрах, че Алина Караханова е опитен и утвърден преводач. В момента, въпреки цялата си вътрешна съпротива, започвам да си мисля, че Шафак се опиянява от словото си и на места си позволява да е ненужно разточителна и дори неточна в описанията си. Иначе не мога да си обясня, как точно авторката си представя разположението на туското и арменското гробища, и по специално вратите им, разположени на 180 градуса спрямо общата им ограда. В същата глава има и изречение, в което се твърди, че ВЪШКИТЕ подскачали навсякъде, а доколкото знам подскачат бълхите, а не въшките. Както и да е. Ако някой има отговор на тези въпроси, може да ми пише на my_rny@yahoo.com. Ще съм му благодарна.

от Milena / дата: 13 юни 2013

За първи път чета книга на Елиф Шафак и не ми допадна -скучна и отегчаваща.

от Лейля / дата: 26 май 2013

Голямо разочарование е тази книга.ЛЮБОВ беше велика творба,но всяка следваща само разваля впечатлението от Шафак.А за корицата-наистина е отблъскваща.

от Линза / дата: 25 май 2013

Няма ли да организирате среща с авторката? Много бих искала да й поднеса цветя и да й се поклоня за прекрасните мигове, с които ме дари...

от Мартина Динева / дата: 18 май 2013

Възхитена съм от този дълбок и зашеметяващ роман.

от Ревер от велур / дата: 18 май 2013

От доста време бленувах да прочета точно такава книга, с такава затрогваща история и финал...

от Пеещите йовкови каруци / дата: 17 май 2013

Красива и неустоима книга.

от Софрония / дата: 14 май 2013

Една от малкото качествени книги, появили се напоследък.

от Бля / дата: 08 май 2013

Точно обратното! След всеки положителен коментар дежурната групичка реагира веднага и пише отрицателен!

от Живка Великова / дата: 08 май 2013

Веднага след всеки не дотам възторжен коментар се появява дежурният позитивен, жалка работа.

от Администратор до Николай Узунов / дата: 08 май 2013

Господин Узунов,
Изразът, който определяте като недопустим, всъщност е цитат от "Дворецът на бълхите", както коректно е посочила авторката на ревюто на самия му финал.
Разчитаме, че споделяните мнения във форума действително ще бъдат посветени на конкретните заглавия или автори. В противен случай, ще допуснем случването на диалог, който почитателите на добрата книга със сигурност не очакват като следствие на тази виртуална платформа.

от Николай Узунов / дата: 08 май 2013

Аз НЕ съм написал, че ЦЯЛАТА рецензия/ревю не ми хареса. Споменах за НЕдопустимите изрази! Всеки има право да чете каквото поиска, но нека поне се съобразява с изказа си, особено когато споделя написаното от името на институция като Хеликон! :)

от Станислава, книжар / дата: 08 май 2013

Тези "някакви жени" четат книгите, за които пишат, г-н Узунов. Не знам какъв ви е проблемът с книжарите в Хеликон, но ние сме четящи хора с мнение за книгите, което споделяме с вас - читателите. А щом дадената книга не ви харесва, не е нужно да изливате злобата си тук.

от Юлия Георгиева / дата: 06 май 2013

За тези, които още се чудят дали да я купят или не, един съвет. Ако има от кого да я вземете назаем, направете го. Аз имах големи очаквания, тъй като за този автор се изписаха какви ли не хвалби, но като я почнах, направо не можах да повярвам що за нещо е сътворила тази жена. Умрях от скука, не ми върви четенето, голяма мъка е. Скоро толкова скучно нещо, което така бързо да ме приспива, не съм срещала. Така че наистина, ако имате от кого да вземете книгата назаем, по-добре не си давайте парите.

от Валентина до Николай Узунов / дата: 04 май 2013

Напълно съм съгласна с Вас, тъжно е, че много хора това не го виждат.

от Элитные девушки Москва / дата: 04 май 2013

Хей, свикнали да пишат великолепно , но последните няколко мнения са доста скучни … ми липсват много писания. Минали няколко длъжности са само малко от пистата! хайде!

от Eleonora Videnova / дата: 04 май 2013

Ако Вие,господин Узунов,наистина бяхте прочели внимателно романа на писателката,щяхте с учудване на установите,че тя по косвен начин изразявя именно идеята,че "красотата ще спаси света".А красотата съществува под различна форма за различните народи,да не кажа и за различните континенти.Не сте ли съгласен с мен,"интелектуалецо български"?Пожелавам Ви приятен Великден,изпълнен с красота!

от Бианка / дата: 04 май 2013

Поредният шедьовър на един голям творец.

от Николай Узунов до Лидия / дата: 04 май 2013

Г-жо Лидия, Вие направихте ли си труда да прочетете, например, мнението ми за последния роман на Маргьорит Дюрас? Или Вие толкова ниска литература не четете?! Аз чета стойностна литература - Джойс, Пруст, Дюрас, а не такива измислени турски псевдокултурни интелектуалки или пък книжлета с подобен род хл***рски корици! :)
Успех на Вас в избора на литература!

П.С. Не виждам какво лошо има в книгата на Наталия Кобилкина? Ако и Вие, Лидия, бяхте като нея, може би "Красотата ще спаси света", ако трябва да цитирам един руски писател :)

от Сузи / дата: 23 апр 2013

На мен пък страшно ми хареса!

от img / дата: 23 апр 2013

Не ми върви тази книга и това е, не ме грабна. Прекалено философска ми идва за моя вкус. Ще си я дочета, ама очаквах повече.

от Лидия до Николай Узунов / дата: 22 апр 2013

А, господин Узунов отново се е развихрил. И, както е ясно, отново не е чел книгата!. Видният познавач на съвременната литература, който до този момент се е произнесъл положително само за книгата на Наталия Кобилкина "69 съвета за секс", дава своя "ценен" принос. Браво г-н Узунов! Ако не беше толкова елементарно и необосновано мнението ви, бихме се възхитили на активната ви гражданска позиция на литературен цензур.

от ? / дата: 21 апр 2013

То бива чистоплътност,бе Николайчо,ама чак пък толкоз...В старанието си да избягаш от"дребните гадини" си забравил каква е разликата между хл***рка и бълха,и не по-важното-да четеш книгите,които бързаш да коментираш,в дълбочина.В противен случай щеше да забележиш,че зад самочуствието на писателката има пълно покритие.

от Мати Кронберк / дата: 14 апр 2013

Велик роман, който ще остане завинаги в скрижалите на световната белетристика.

от НИКОЛАЙ УЗУНОВ / дата: 14 апр 2013

Книгата на 2013 година за всички фенки на хл***рките, дребните гадини и домакините, които по цял ден четат и зяпат турска култура и дебнат хл***рки из панелките си. Прочетох анотацията на книгата с откъса - мога да кажа, че съм потресен. Авторката има силно развито чувство за собствената си значимост и уникалност и си въобразява, че всеки написан от нея ред остава за вечни времена в историческите анали! СРАМОТА! Възмутен съм, че българите ще изберат това за бестселър на 2013 - какъвто народът, такива и кориците на книгите, които купува!!!!

от Ели / дата: 13 апр 2013

Разкошна книга! Прекрасен език и чудесен превод! А корицата е супер!

от Фентъз / дата: 11 апр 2013

Какви са тези хл***рки бре?

от Запленена / дата: 09 апр 2013

Ето я книгата на 2013 година!

от Мими / дата: 08 апр 2013

В крайна сметка заслужава ли си?

от Боряна / дата: 08 апр 2013

не съдете книгата по корицата

от Кирил / дата: 04 апр 2013

Ти какво очакваш? Това е турска книга все пак, а те си ги харесват отблъскващите неща.

Ако корицате е отблъскваща, то трябва да видиш пълнежа на тази корига какъв боклук е

от Боянова / дата: 04 апр 2013

Отблъскваща корица!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„Дворецът на бълхите“ е петата издадена книга на една от най-четените писателки в България - Елиф Шафак.


Романът прелива от пълнокръвни герои - обитателите на жилищния блок, носещ името „Дворецът на бълхите“ - Джемал и Джейлал, Муса, Мейрем, Мохамед, Сидар и кучето Габа, Хигиен Тижен и Су, Синята Метреса, Мадам Лелче, Хаджи Хаджи, снаха му и внуците; Истанбул; миналото; настоящето. Всички те заедно изграждат един микрокосмос на човешките взаимоотношения, сблъсъци и различия.


Дори боклукът и вонята, която се разнася от него, играят съществена роля в романа и са постоянна тема на разговор между жителите на сградата. В крайна сметка се разбира, че причината за тази миризма са не само торбите със смет, изхвърляни ежедневно пред „Двореца на бълхите“, а и защото един от обитателите – Мадам Лелче - е превърнал жилището си в място за ненужни вещи и боклуци, които прибира от брега на морето в продължение на години.


Това е книга за невидимите вътрешни причини за нещастието и болката на хората. За ненужните струпани вещи в техните умове и души. За ненужните спомени и рани в човешките сърца, които затлачват животите им. За вечния човешки стремеж към щастие.


 „Дворецът на бълхите“ е пъстрата история на шепа хора, които оживяват под талантливото перо на Елиф Шафак.


„Така както в различните ресторанти не ядем едни и същи „храни“, така с всеки отделен човек, когото познаваме или не познавме, не говорим и не можем да говорим с еднакъв „език“. И както храните имат остатък, така и в езика има излишъци. Езикът, който използваме в ежедневието си, от една страна, е начин на изказ, включително и думите, които подминаваме; безсмислиците, които тихичко спотайваме за себе си, тъй като ги смятаме за неподходящи; разкритията, които не сме имали смелостта да споделим; намеците, които с триста зора сме задържали на върха на езика си и сме преглътнали; ругатните, останали неизказани, когато сме дръпнали предпазителя на граната, но не сме успели да я метнем; обидите, които са твърде тежки, или шегите, които са твърде лековати за средата, в която живееем. Когато разговаряме с другите или когато си пишем, проявяваме вежливост, тактичност и старание. Можем да наречем това език на „Натрупаните твърди отпадъци“ (НТО). Няма значение къде се намира – в приземния етаж, на тавана или под възглавницта, дори в носната кухина, между небцето или пък под езика – но когато достатъчно се натрупа, го слагаме в торба, завързваме го и го хвърляме, за да не вони.“ – Из „Дворецът на бълхите“ – Елиф Шафак

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на бестселъри, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са преведени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Тя е и сред най-активните обществени личности в социалните медии, с над милион и половина последователи в Twitter. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.