Дни от историята на мълчанието

Автор: Мерете Линдстрьом
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Книгопис
Преводач Надежда Станимирова
Брой страници 176
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 190 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197067217
Баркод 9786197067217
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Възрастна двойка мълчаливо възражда миналото си. Ала не рутинното общуване с дъщерите им, нито излинялата им любов, а съжителството с домашната помощница неочаквано разбужда приспаните спомени.

Какво е миналото – бреме или богатство? Тъжно или радостно е да преоткриеш себе си, когато животът почти се е изнизал? Възможно ли е да изтриеш с мълчание преживяното, или всеки отминал ден е с теб завинаги?

Въпросите в най-известния роман на Мерете Линдстрьом са повече от отговорите. Точно това цели писателката и великолепно го постига. Когато затвори последната страница, читателят вече не живее с миналото на героите й, а се изправя пред големите въпроси на собствената си история. Премълчана или не.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мерете Линдстрьом е име, което чувам за пръв път, и дори  да не мога да го произнеса веднага, със сигурност ще го запомня след премиерата на издателство „Книгопис” и след прочита на книгата й „Дни от историята на мълчанието”.  Защото това е жена, написала роман напълно оправдал представата ми за Норвегия – назъбен фиорд, мятащ се като сьомга върху лед, протяжен и същевременно концентриран като саксофона на Ян Гарбарек. Необходимо е да кажа как се чете, повече отколкото какво пише вътре. Темата за мълчанието, достатъчно разнищвана през всички епохи от различни автори, не допуска лесно до себе си. Тук не говорим за религиозно мълчание, нито за конфиденциално пазена информация, а за нещо много по-страшно, от което е изтъкано ежедневието – премълчаването. Възрастна двойка с три дъщери и една домашна прислужница играят на камерна сцена пред очите ни, сякаш без място и време на действието.


Всичко прелива и се разтваря в монолога на съпругата, от нейната перспектива и светоусещане. Които съвсем не са на добрия герой. Тя изнася тежестта и на изпадналия си в деменция мъж, заедно с пораженията от еврейската му младост на изгнаник, плюс собствената й склонност да взема винаги грешното решение.


Светъл лъч в напрегнатата им тишина внася прислужницата от Латвия – страна от Източния блок, избрана да подчертае близостта и различието. Съществува минало което ни застига, особено с напредването на възрастта. И нито подреденият бит, нито щедростта на пространството помагат. Дните от историята се напластяват, епизодите се трупат, хората си пречат. Решението на авторката е повече от красноречиво. Тя изхвърля всеки дръзнал да изговори проблема си – прислужницата се оказва онзи бумеранг, който помита семейството, разпилява го в болезнени спомени и отново го прибира в капсула на гнева и мълчанието.


Очевидно непробиваема като ледник. Позволявам си да разчета действието на романа в контекста на  деянието на Андеш Брейвик, норвежецът който през 2011г. извърши два атентата в Осло. Същата година романът „Дни от историята на мълчанието” получава две престижни награди – на Северния съвет и на Асоциацията на норвежките литературни критици. Признанието на Мерете Линдстрьом  сякаш казва – всички думи трябва да достигат, да въздействат в точното време и да отразяват истинските мисли. Защото от тях зависи животът ни.

Людмила Еленкова, Хеликон София - България

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети