Животът пред теб

Автор: Ромен Гари

5 мнения

Издател Издателство Кито
Брой страници 192
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 245 грама
Размери 21x14
ISBN 9789549228328
Баркод 9789549228328
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 11.00 лв.

Трайна тема в романите на Ромен Гари е разрушителното въздействие на "модерното общество" върху личността, нравите, хуманизма. Без да е привърженик на екзистенциализма, авторът стига до идеята за човека-чужденец в един хаотичен свят, в който всичко е ирационално и непредвидимо. Гари е брилянтен стилист, леко преминаващ от иронията към гротеската, а оттам - към неизразимата болка.

от Юлия / дата: 22 ное 2016

Кой е преводачът и има ли съществена разлика с изданието от 1986г

от Пенка Стоянова / дата: 15 дек 2015

Аз също намерих, макар и трудно, изданието от 1986 г - Голям гальовник и Животът пред теб. За съжаление цензурираната версия е съобразена с изискванията на "социалистическия реализъм", усеща се, че и преводачът, и редакторът са се измъчили, от което и двата романа са изгубили доста...

от bookgirl / дата: 29 юни 2012

Препоръчвам горещо тази книга!

от ;) / дата: 16 ное 2009

Ромен Гари по принцип така се чете - или наведнъж...или просто...Но Животт пред теб е от първите, със сигурност. Една от най-добрите му. Аз ги четох в издание с Голям гальовник...но по-скоро цензурираната версия от едно време. Доста приятно!!!

от : ) / дата: 16 ное 2009

Или я прочиташ наведнъж (често дори без да можеш да обясниш защо), или не намираш причина да я довършиш. Върос на лична потребност и усет. Както малкият принц не може да се разбере от дете във втори клас, а често пъти е подвърпосно доколко понятен е и за възрастен човек : )

Хубаво е, че се издават отново такива книги след толкова години, и то в хубав превод.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

За романа си „Животът пред теб” Ромен Гари печели за втори път литературната наградата „Гонкур”, която по регламент се връчва само веднъж. Всъщност той написва книгата под псевдонима Емил Ажар, но никой така и не разбира истинската самоличност на автора. Мистерията е разкрита 6 месеца след като Ромен Гари се самоубива.

Четенето на „Животът пред теб” ще ви накара да се скъсате от смях и в същото време ще ви заболи сърцето.

Макар и отгледан в гето, живеещ и срещащ се с хора от най-долната прослойка на обществото - проститутки, травестити, наркомани - Момо се научава на едно просто нещо, което си е направо чудо: Момо се научава да обича! Той е пример за това как, независимо при какви условия живее един човек – добри или лоши, – най-важно е да запази човешкото в себе си и да се научи да обича, а не да се превръща в жертва на обстоятелствата. Да, вярно е, че не можеш да излезеш от живота небелязан и ненаранен, но не защото Животът е мръсно и гадно нещо, а просто защото ние хората го превръщаме в Гето, където гният душите ни.

Въпросът е да запазиш себе си, чувствителността си като човек, сърцето си способно на обич...Като Момо, който е толкова изобретателен в създаването на въображаеми същества, които да обича и с които да си играе – било то лъвицата, тайно прокрадваща се нощем, било то клоуните или чадъра Артюр... Неговото сърце е жадно за любов, за внимание, за човешки досег. И ако все още някой се чуди от къде идва цялата лудост и извратеност на този свят, то знайте, че се дължи на едно-единствено нещо – липсата на любов. Това е най-осакатяващата човека липса. Така както осакатява за цял живот и Момо: изоставен от майка си, но отгледан от бивша проститука, която го обича до сетния си дъх като свое собствено дете. И точно тази майчина обич спасява сърцето на малкия Момо, спасява сърцето и на клетата мадам Роза.

Мисля, че господин Хамил имаше право, когато главата му беше още наред, не може да се живее без някой, когото да обичаш...”

Любина Йорданова, Хеликон Русе