Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

За романа си „Животът пред теб” Ромен Гари печели за втори път литературната наградата „Гонкур”, която по регламент се връчва само веднъж. Всъщност той написва книгата под псевдонима Емил Ажар, но никой така и не разбира истинската самоличност на автора. Мистерията е разкрита 6 месеца след като Ромен Гари се самоубива.

Четенето на „Животът пред теб” ще ви накара да се скъсате от смях и в същото време ще ви заболи сърцето.

Макар и отгледан в гето, живеещ и срещащ се с хора от най-долната прослойка на обществото - проститутки, травестити, наркомани - Момо се научава на едно просто нещо, което си е направо чудо: Момо се научава да обича! Той е пример за това как, независимо при какви условия живее един човек – добри или лоши, – най-важно е да запази човешкото в себе си и да се научи да обича, а не да се превръща в жертва на обстоятелствата. Да, вярно е, че не можеш да излезеш от живота небелязан и ненаранен, но не защото Животът е мръсно и гадно нещо, а просто защото ние хората го превръщаме в Гето, където гният душите ни.

Въпросът е да запазиш себе си, чувствителността си като човек, сърцето си способно на обич...Като Момо, който е толкова изобретателен в създаването на въображаеми същества, които да обича и с които да си играе – било то лъвицата, тайно прокрадваща се нощем, било то клоуните или чадъра Артюр... Неговото сърце е жадно за любов, за внимание, за човешки досег. И ако все още някой се чуди от къде идва цялата лудост и извратеност на този свят, то знайте, че се дължи на едно-единствено нещо – липсата на любов. Това е най-осакатяващата човека липса. Така както осакатява за цял живот и Момо: изоставен от майка си, но отгледан от бивша проститука, която го обича до сетния си дъх като свое собствено дете. И точно тази майчина обич спасява сърцето на малкия Момо, спасява сърцето и на клетата мадам Роза.

„Мисля, че господин Хамил имаше право, когато главата му беше още наред, не може да се живее без някой, когото да обичаш...”