Изгубената дъщеря

Автор: Шилпи Сомая Гоуда

8 мнения

Издател Хермес
Преводач Димитър Добрев
Брой страници 344
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 333 грама
Размери 13x20
ISBN 9789542611288
Баркод 9789542611288
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 12.95 лв.

В една дъждовна нощ, в бедно индийско село, Кавита ражда дъщеря си Аша. Двамата със съпруга й Джазу едва свързват двата края. Мечтаят за момче, което да им помага в работата, но съдбата ги дарява с момиче. За да запази живота на дъщеря си, която мъжът й приема като ненужно бреме, Кавита е принудена да се откаже от нея. Съкрушена, младата жена извървява пеша дългия път до Бомбай и оставя Аша в местното сиропиталище.
На другия край на света, в Сан Франциско, животът на младата лекарка Самър изглежда идеален. Омъжена е за неврохирурга Кришнан, обожава работата и приятелите си. Но безметежното й щастие е помрачено: оказва се, че Самър не може да има деца. С всяка изминала година тя все повече се отчуждава от Кришнан. Когато съпругът й предлага да осиновят момиченце от родната му Индия, Самър неохотно се съгласява.
Двамата заминават за екзотичния Бомбай. Скоро осиновяват малката Аша, която променя напълно живота им.
Изминали са петнадесет години. Аша се чувства изолирана от връстниците си в Сан Франциско заради тъмния цвят на кожата си и странните лешникови очи. Семейството й крои планове за бъдещето й, но момичето копнее да научи повече за себе си. За произхода си, за биологичните си родители.
Четири години по-късно Аша избира единствения начин да научи истината. Заминава за Индия...

от Боряна / дата: 24 юли 2017

Не знам как изобщо някой може да нарече тази книга "скучна".... Държи те от началото до края с уникалната си история. Една от най-хубавите книги, които съм чела!

от Ваня / дата: 14 мар 2017

Най-скучната книга, която съм чела! Толкова скучна, че на половината спрях да я чета и я забутах на рафта... В крайна сметка половин година по-късно я намерих и реших да я допрочета, само за да мога да кажа "Да, чела съм я". Ужасно скучна и бавноразвиваща се книга... Лично на мен не ми хареса! И с това непрекъсно отгръщане да чета думите от речника най-отзад беше още по-голям ужас.

от Десислава / дата: 18 авг 2014

Прекрасна книга, хипнотизираща, увлекателна и много добре написана. Определено ме плени и очарова, а накрая и разплака...Препоръчвам.

от Цветелина / дата: 29 яну 2014

Това е книгата, която от момента, в който си я купих,не спрях да я чета, докато не я прочетох. Подкрепям на 100 процента мнението на Веси.

от Голева / дата: 15 дек 2013

Чакам я от 100 години. Дано да ми хареса!

от Петя / дата: 14 дек 2013

Страхотна!

от Гери / дата: 18 дек 2012

Много хубава. Толкова хубава, че да те разплаче накрая.

от Веси / дата: 10 авг 2012

Това е една от най-стойностните книги, издавана през последните години! Заслужава си всеки да я прочете, за да се докосне до съкровеното желание на всяка жена да роди и възпита свое дете с цената на всичко.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Индия - там, където в бедните райони не се гледа с добро око на раждането на момиче в семейството, Кавита ражда своята дъщеря Уша.За да запази живота й,тя е принудена да се откаже от нея и оставя детето си, както и частица от себе си в местното сиропиталище. На другия край на света - Самър и Кришнан отчаяно искат да имат дете. След последния неуспешен опит двамата решават да си осиновят детенце от родината на Кришнан – Индия. Дали Кавита ще намери покой след раздялата с дъщеря си, а Самър най-голямото щастие – да бъдеш родител, ще разберете, прочитайки този завладяващ роман.

Ирена Ташчиян, Хеликон София - Витоша

Коя съм аз? 


Защо са ме изоставили?


Къде  е моят дом?


Понякога най-доброто, което можеш да направиш за своето дете е да го изоставиш. Авторката ни показва Индия, с нейната огромна красота и противоречия, с величието на традициите й, но и с недостатъците й. Индия  на богатите - с много пари, бляскави сватби и Индия, разяждана от бедност, нищета и болести. Съдбата на много бедни жени, принудени да умъртвят или изоставят своите нежелани дъщери, защото семейството не може да изхранва едно „излишно“ дете. И огромната духовна сила, скрита в тези нещастни жени, крепени от древната мисъл: “Ако майката падне, цялото семейство пада“.


Паралелно със света на Индия е описан и живота на едно семейство лекари, живеещи в Америка, които си имат на пръв поглед всичко, но липсва най-важното нещо в живота им - дете. Именно осиновяването на едно малко момиченце от Индия е причина двата свята да се преплетат и да усетим огромната майчина обич, независимо от факта, че тази обич  не  е биологична. Майчината любов е спойката между тези толкова различни светове, тя е причина да бъдат забравени всички разногласия и проблеми. И равносметката - домът е там, където са хората, които обичаме и които са в сърцето, а не там, където сме родени.

Дани Петкова, Хеликон Добрич

Шилпи Сомая Гоуда е родена в Торонто, където родителите й емигрират от Бомбай. Тя завършва университета Станфорд с магистърска степен по финанси.
Преди да започне да пише , Шилпи работи като финансист в продължение на десет години. Сюжетът за първия й роман - „Изгубената дъщеря“, й хрумва през лятото на 1991 година. Тогава тя работи като доброволец в приют в Индия. Написването на „Изгубената дъщеря“ й отнема близо две години, но романът се превръща в сензация още с появата си на пазара. Той оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, правата за издаването му са продадени в 22 страни и до този момент от него са се продали над един милион екземпляра. „Изгубената дъщеря“ заема второ място в класацията на „Амазон“ за книга на 2010 година и трето в тази на списание „Ел“. Задържа се в топ сто на канадския „Амазон“ в продължение на 465 дни, като 15 седмици от тях прекарва на първо място.
„Изгубената дъщеря“ е най-продаваната книга в Канада за 2010 година и се нарежда в челните места на класациите в Израел, Полша и Норвегия. Номинирана е за редица престижни награди, сред които Международната награда на Ирландия за литература, най-добър дебют и за най-добра съвременна книга.
Шилпи Гоуда живее в Калифорния със съпруга си и двете им дъщери. Тя вече работи и над втория си роман, който отново ще бъде повлиян от Индия.