След много успешна книга рядко авторът й веднага написва още по-успешна. Точно това постига Зюлфю Ливанели. Бестселърът „Серенада” се оказва прелюдия към „Историята на моя брат” – най-четената книга в Турция за 2013 г. с рекордните 300 хиляди продажби.

Книгата започва с убийство и завършва със самоубийство. Но нито едното, нито другото са най-важното в романа. Дълбоката му същност е историята на Мехмет – братът близнак, преживял и окрилящо щастие, и смазваща трагедия.

Представянето на тази книга не трябва да издаде неочакваните обрати и още по-неочакваната развръзка на историята. А и няма анотация, която би могла да предаде стила на Шехерезада, с който Ливанели води читателя през случки, преживявания и емоции. Гибелна катастрофа. Влудяваща любов. Нелеп арест. Тъмничен затвор. Неочаквано освобождение. Открадната любов. Далечно пътешествие. И „спасително” уединение, в което спасението ще се окаже невъзможно.

Подобно на „Серенада” и този роман преплита две сюжетни линии – съвременната, разказана от автора, и вече отминалата, разказана от героя му. И в двата романа възрастен човек постепенно разкрива пред млада жена покъртителна история, случила се в друго време. Докато в „Серенада” историческият декор е нацистка Германия, „Историята на моя брат” отправя към последните години на вече разпадащия се Съветски съюз. И в двата романа има „българска следа”. В „Серенада” това е трагичната гибел на кораба „Струма”, а тук – българка, заподозряна в убийство.

Има обаче една голяма разлика между двата бестселъра. „Серенада” е книга за опустошената любов. „Историята на моя брат” е книга за опустошителната любов.

Тази история не може да се преразкаже. Може само да се изживее.

В нея няма щастлива любов, но има силна любов. Няма истински случки, но има много истини. И едно изстрадано откровение: „Любовта е най-опасното и най-пагубното чувство на този свят”.