"Но поезия" плува в плиткото, нопоезия е водно колело, плавателна черупка на повърхността. Ние ловим думите още топли, подпухнали, дори случайни. Понякога се гмуркаме и наблюдаваме в светлите плитчини потъването на онази монета, за която знаем, че всичко е възможно - да стане храна за риби или да бъде открита, излъскана до блясък и поставена зад музейно стъкло. Но ние сме но. На нас ни липсват и търпението да чакаме думите да се утаят, и опитът на литературните списания, вкоренени дълбоко в литератури от векове. С лекотата на тази неопитност и с привидно неразумната дързост на детето правим това списание, което застава провокативно встрани, малко накриво, такава му е природата на но-то. То свързва, но и разделя. Вгледано е в поезията, но и в това, което е отвъд нея. Изписано на латиница, no гротескно се изкривява в значението си и се превръща в отрицание ... или пък не.
Списанието "Но поезия" има амбициите да се превърне в терен за експерименти в и с езика, място отворено, приканващо и любопитно към всякакви прояви на /но/поезия, създадена с думи, драсканици или други изразни средства.