Той не умираше. Просто времето го поглъщаше.

Поглъщаше го като блато все по-дълбоко в човешкото минало, което за него бе едно безкрайно настояще.

Убиваха го. Губеше личност, не и памет.

Неговите спомени бяха бъдещето на останалите. Не може-ше с никого да ги сподели, защото да му повярват означаваше да изгубят мечтите си.

Без надежди пътуваше назад към първобитното, крепен единствено от любопитството да види онова, което знаеше какво е, но все пак с очите си да се увери, че е същото.

Цивилизацията пред него рухваше, подмладяваше се, ставаше по-дръзка, по-порочна, по-сурова и искрена, а той ис-каше да забравя, да може да се помири със спомените от свое-то минало, което за другите тепърва ще настъпи.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg