Една фентъзи приказка по действителни събития.

Най-старата империя, откакто съществува човечеството, е брутално нападната. Знанията за военното изкуство, които бойците ѝ притежават, им позволяват дълго време да се съпротивляват успешно. Но се оказва, че атакуващите познават враговете си прекалено добре, защото са обучени от самите тях.

Докато се отбранява, империята хвърля целия си ресурс, за да подготви едно момче за бъдещ владетел. Зиези е последната надежда. Междувременно към останалите армии в света лети зов за помощ.

***

"Романът „Зиези – Острието на империята“ е наситен с древнобългарски мотиви и елементи, на чиято достоверност могат да съперничат малко книги в българската литература, претендиращи да са исторически.

Един увлекaтелен и епичен рaзкaз със зaвидни художествени достойнствa – зa мaлки и големи.“

Валентин Иванов – Атил (блогър)


 

Пролог

 

Преди много години...

... преди още да се появи светлината, а след нея и хората, по тези земи властваше само една сила...

 

***

 

Сред грохота на тараните, опитващи се да разбият главната порта, сред ударите от кирки, с които се подкопаваха основите на крепостта, се чу поредният сигнал от рог за атака на катапултите.

– Прикрий се! – отекна команда.

– Прикрий се! – повториха и наблюдателите от кулите.

Миг по-късно се изсипа истинска канонада от скали, които се пръскаха в стените на вътрешната крепост или попадаха направо в двора върху малкото оцелели постройки. Цялата земя се разтресе в глух тътен и облаци от прах обвиха всичко.

– Погрижете се за ранените – спокойно извика същият глас. – Стрелците на двора: залп в зона Г6! Веднага!

Чули заповедта, светкавично се появиха хора, които до този момент бяха стояли долепени към стените, за да се предпазят от катапултите. Подредиха се в каре и вдигнаха нагоре лъковете си със заредени стрели. Завъртяха се към южната кула, после спуснаха оръжията, за да образуват необходимия ъгъл спрямо земята. В същия миг хиляда стрели звъннаха в тази посока, сякаш изстреляни от една ръка. Из цялата долина отекна вой от болка и ярост.

– Прикрий се и презареди!

Е, какво пък, поне ще се позабавляваме, без злоба си помисли Господарят на долната земя. Столицата му отдавна беше превзета и опустошена, също както и цялото царство. Това бе последната крепост, пазеща прохода на север. Армията му трябваше да издържи още три дни, за да даде преднина на народа да се изтегли, но сега хората напредваха бавно заради децата и старците. С тях бе и неговият син Борил.

– Наздраве, приятели! – отекна мощният му глас. – Още само три дни!

Вдигнаха тост с удар на мечовете по щитовете. Владетелят беше оставил половината от най-подготвените, за да печелят време за останалите. Другите бойци бе разделил на три конни части, които да прикриват преселението. Ако някой от враговете ги застигнеше по пътя, отрядите щяха да удържат за кратко, докато народът стигне в безопасност при брат му. Бяха безупречно подготвени и никой човек нямаше шанс срещу тях. Този път обаче не ги нападаха хора...

 

 

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg