Анотация

Захари Карабашлиев е автор на романа "18% сиво", kойто за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" спечели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон".

Авторът живее и работи в Калифорния. "Кратка история на самолета" е втората му книга.

Захари Карабашлиев

националност:

Българин

псевдоним:

Заро

за повече информация:

zaro.blog.bg

Захари Карабашлиев е роден във Варна. Първите си критически текстове и разкази написва, докато учи българска филология в Шумен. Публикува в "Литературен вестник", "Литература, изкуство, култура", участва в национални студентски конкурси и печели първи награди.

През 1997 г. заминава за САЩ. Учи художествена фотография в университета в Охайо, работи с джаз музиканти, снима и продава.

Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино и театрални работилници. Пише драматургия на български и английски. Пиесите му ""Неделя вечер" е играна в Лос Анджелис - предстои й поставяне в България.

Ревюта

Вероятно на всеки един от нас се е случвало да остане без дъх...по различни причини, повечето от които основателни. Ето така останах, когато свърших „Кратка история на самолета“ от Захари Карабашлиев. Невероятни, искрени и дълбоки разкази, откровени до болка и саморазрушение, оставящи без дъх човека, който ги чете.

Хиляди въпроси ни връхлитат от всеки ред и всяка страница е  изживяване. Живот, смърт, битие, взаимоотношения човешки на всички нива, спомени, детство, мъка, раздяла, любов...редицата е дълга, вероятно безкрайна...

Иван Симеонов - книжар, Хеликон Варна ( Мария Луиза )

Много мило, топло и сърдечно човешко същество е Захари Карабашлиев, който мина за един светъл и одухотворен следобед през Стара Загора, за да представи сборника си с разкази „Кратка история на самолета”. Нито на човека, нито на писателя Захари му отива да го сравня префърцунено като „съвременният Йордан Йовков” в този сборник. Обаче пък е така – и като стил, и като усещане има еднаквост! А и съм сигурна, че Йовков би се гордял с разкази като този на Захари, наречен „Къща в планината”, с „Топлина на непозната” и с повечето от сборника. Даже с всичките.

Захари Карабашлиев е много, ама много сладкодумен разказвач. Разказите му „светят” като настолна лампа от цветно стъкло, а сърцевината и – електрическото тяло, крушката – е от тези, старомодните, дето Европейският съюз ще ги забранява. Светят в нощите на четене, когато искаш да поговориш сам със себе си, нужно ти е...

Далеч зад Океана, Захари Карабашлиев е отнесъл със себе си, за да ни я върне в разказите си два пъти по-красива една България – чиста като детството край сладкарницата-самолет, топла като непознатата жена в автобуса, обичана – като любимата на двамата братя, коледно мила -като тази от „История с торта”, страстна – като момичето Марина от Sinapis alba .

Както в невероятното есе „Има такива дни...” казвам – има такава България. И може и да е много трудно да я пренесеш в сърцето си зад Океана и ни я върнеш в думи и разкази – но усилието страшно си струва. Много ни е нужно – на нас – живеещите тук. Да има такава България и такава написана с думи обич към нея и хората и.

Уляна Кьосева, фен на Хеликон-Стара Загора

И с втората си книга “Кратка история на самолета” Захари Карабашлиев се представя като блестящ разказвач, владеещ тънкостите на краткото повествование. При него няма нито една излишна фраза, всяка дума е премерена и тежи на своето място.

Прекрасен стил, разбираем език, човешки съдби, които живеят в съзнанието ни със своите радости, тъги и болки.

Големите достойнства на героите на Карабашлиев е, тяхната непредсказуемост и неповторимост.

Елена Площакова, Хеликон-Пловдив