Анотация

За книгата

Черен роман

За автора

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието, БАН (1987). Доктор на философските науки, Пенсилвански университет (1996), където понастоящем преподава културна история на Русия и източна Европа.

Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991 (2006 - второ доп. изд.). В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение" в издателството на Държавния университет на щата Ню Йорк (1995). Следват книгите "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (Фондация "Пространство Култура", 2005), издадена със съдействието на Национален дарителски фонд "13 века България" и Институт "Отворено общество". През 2006 г. публикува своя пръв роман "Дзифт".

Статии и студии е публикувал в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения. Американските списания "Постмодерна култура" и "Челси" публикуват първите му белетристични опити. Член основател на кръга "Синтез".

Владислав Тодоров

националност:

българин

Владислав Тодоров Тодоров е културолог. Завършил е ВИТИЗ през 1982 г. с дипломна работа върху творчеството на Александър Сухово-Кобилин. Защитил е две докторски дисертации: едната по изкуствознание към БАН, през 1987 г., и, през 1996-а, една в Пенсилванския университет, където понастоящем преподава културна история на Русия и Източна Европа.

Публикувал е статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

Първите му белетристични опити излизат в американските списания “Постмодерна култура” и “Челси”. Член основател на кръга "Синтез".

Ревюта

В романа Дзифт се разказва за последната нощ от живота на Молеца – главният персонаж. Действието се развива само за една нощ (най-дългата нощ в годината – 21 декември), но текстът е толкова наситен на събития, че тази подробност остава на заден план.

Молецът излиза от Софийския централен затвор, излежал присъда за убийство, което не е извършил. Той влиза там преди Девети, а излиза в началото на 60-те и се опитва да оцелее в странния за него свят , гонен от действителния убиец – това всъщност е „гръбнакът на такста“.

При четене на книгата се забелязва едно противопоставяне на света вътре в затвора и на света вън – реалният груб, суров, вълчи свят. Граничната зона е прагът на затвора.

След всички препятствия, с които се сблъсква Молеца, все пак се оказва, че е по-лесно да оцелееш в затвора, въпреки хората с „черно“ минало вътре – това всъщност е иронията – един невинен се оказва в затвора за убийство, което не е извършил, а друг, които е убил е на свобода и всъщност пак ще убие – ще убие човекът, който не го е предал и е излежал присъдата вместо него. Това е „грозната“ действителност.

За краткото време извън затвора героят успява да се види с най-важните хора в живота си да преживее предателства, напрегнати ситуации, надежди и разочарования. Текстът е динамичен, плътен, наситен със събития, но лек за четене. Романът е изпълнен с ирония и голяма доза натуралистичност (все пак е черен роман). Друг нюанс е фатализмът. Романът грабва с енергията, надеждата и устремът за борба на главния персонаж, въпреки че усеща фаталния край. Това сякаш е абсурдността на ситуацията – Молецът, който все още е силно влюбен и вярва на своята любима Ада, се изправя срещу целия абсурд на суровия свят, в които се оказва предаден дори от най-близкия човек.

Социалистическият режим остава на заден план. Епохата се отразява само на ниво език – тя оживява през клишетата и лозунгите. Романът всъщност пародира „ светлата епоха на социализма“ като й противопоставя тъмнината на най-дългата нощ. Светлият устрем към бъдещето се противопоставя на безспирния бяг на Молеца към своята смърт.

„ Краят започва от самото начало“

Симеон Бонев - книжар, Хеликон София - Гранд хотел България