Анотация

През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива.

Илия Троянов е роден в София на 23 април 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, пише на немски език. През 1999 г. се установява за пет години в Индия, където приема исляма. Завършил е право и етнология. Живее в Германия и в Южна Африка. Не се задържа трайно никъде.

Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).

Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция

Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.

Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007)

Илия Троянов

националност:

българин

Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977-1981 година, от 1972 до 1984 година той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, от 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 година - „Марино Ферлаг“. И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. От 1999 година живее в Мумбай, а от 2003 година - в Кейптаун.

През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е издаден през 1996 година.

Ревюта

Книгата не я бях чела. Все отлагах, все не ми достигаше време…  Затова пък  когато разбрах,че София Филм Фест организира прожекция в Доходното здание  за цялата русенска общественост – жадна за култура и кино – реших, че е настъпил  моят час да се реванширам към този така хвален автор и отидох... Не знам как точно да  опиша тези два часа, които съпреживях с главните герои – мъдрият и вечно  спокоен Бай Дан, който сякаш винаги имаше отговор на всеки въпрос, и малкият - голям, объркан и уплашен Сашко... Казвам  ви - смях се с тях, плаках с тях, страдах и унивах,  възторгвах се и обичах... И накрая и аз като младото и неопитно момче повярвах,  че Светът е голям  и спасение  дебне отвсякъде... Затова на излизане от залата си казах, че трябва непременно да прочета тази книга...

Сега същото казвам и на вас, уважаеми читатели: Трябва непременно да прочетете тази книга! Илия Троянов притежава не само удивителната способност да разказва увлекателно истории (нещо, което не всеки писател умее да прави, колкото и парадоксално да звучи), но и съумява да ни направи част от своята история. Така че... Четете! Прочетете тази книга, която може да научи всеки от нас на нещо:

Че животът е като игра на табла и понякога не е чак толкова важно какви зарове ще ти се паднат, а как ще ги изиграеш, защото - както и в живота - няма лоши числа, има лоши играчи...

Че когато останеш без изход и вече няма никаква надежда за спасение  –  просто трябва да смениш тактиката, да рискуваш смело –  пък каквото ще да става...

Че във всеки от нас, независимо дали сме граждани на собствената си държава или сме избягали в някое отдалечено кътче на планетата Земя, живее по един емигрант (а емигрантът е човек, който търси своето място под слънцето)... Но за да можем да разперим криле и да полетим – първо трябва да разберем кои сме, откъде идваме... И когато това стане – едва тогава ще можем да продължим напред... Дори без значение къде точно ще отидем – всички пътища ще бъдат наши... Защото ще сме разбрали най-важното - а именно това, че Светът е голям, но Спасение идва най-вече оттам, където някой ни чака и ни обича...

Ваня Хинкова – Хеликон Русе