"Воинът на светлината" наистина е добър наръчник за всеки ден. Само това да беше написал Пауло е достатъчно за цял живот.
Алеф
Автор: Паулу Коелю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Обсидиан |
| Брой страници | 278 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 328 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789547692640 |
| Баркод | 9789547692640 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Да живееш означава да експериментираш, а не да разсъждаваш върху смисъла на живота. Много ясно е, че не всички хора трябва да прекосят Азия или да извървят Пътя на Сантяго.
Но аз съм се родил, за да бъда на път. Успявам да разговарям с душата си само когато с нея сме в пустинята, по улиците на някой град, в планината, на магистралата.
В тази изненадващо откровена история Паулу Коелю разказва как една лична криза го кара да предприеме забележително пътуване за духовно обновление. За да си върне вдъхновението, страстта и радостта от живота, той решава да започне всичко отначало и отново да влезе в контакт с хората и света. По време на пътешествието си през Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в един друг живот, в друго измерение. Заедно с нея той предприема мистично пътуване през времето и пространството, през миналото и настоящето, за да намери себе си.
„Алеф” ни изправя пред собствените ни страхове и грехове, подтиква ни да търсим любовта и прошката и ни вдъхва смелост да поемем неизбежните предизвикателства на живота.
Знам, че съм в хората край мен, както и че те са в мен. Заедно пишем Книгата на живота с нашите срещи, винаги предопределени от съдбата, и с нашите ръце, събрани от вярата, че можем да променим този свят. Всеки допринася с една дума, с едно изречение, с един образ, но накрая всичко добива смисъл – щастието на един се превръща в радост за всички.
В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.
Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.“
Само една манекенка може да напише, че и е трудно да разбере Коелю :)))
Аз съм точно една от гореспоменатите манекенки,която е влюбена в тази както и във всички произведения на автора. Той наистина не е лесен за разбиране и в твърде различно пространство от 90% от тези,които го четат и вярват разбират. Но като не можете да разберете не мразете.
Обожавам Паулу Коелю!
Коелю е номер едно! Без аналог! Имам всичките му книги, които са издавани в България, нямам търпение за следващата...
Хех, гледам много манекенки, много госпожици и госпожи търсят мъдростите на живота в безценната съкровищница от идиотщини на автора! Хубаво, нека има с какво да се занимавате, четенето на романите му е също толкова безсмислено занимание, както едно време е било плетенето. Радвам се, че го има, понеже показва интелектуалното ниво на една голяма (НЕ всички) част от българските жени... Приятно четене, дами!
Въпреки, че ми допадат ранните произведения на автора, тази книга не ме грабна. Беше искрена, но незатрогваща за мен.
Макар че не съм сред най-верните почитатели на Коелю, точно тази книга определено много ми допадна. Това сигурно ме нарежда в редиците на "свещените простаци", но като ми хареса нещо, не мога да си кривя душата.
КУХоелю какви страсти предизвиква! Изненадан съм. Чел съм три негови книги и ако ще си губите времето с нещо на плажа - пробвайте с Хорхе Букай. По-приятен стил има ;)
Добра е. Не се превърна в любимата ми книга, но отново бих я купила.
Към Нина, 025 : То е очевАдно, че голяма част от написаното идва от миналото. И без значение някога от кого е писано или казано - кое е спънката сега отново хората да си го припомнят и да го харесат? Въпреки, че не всеки е успял да срещне написаните в "Алеф" фрази - факт е че са възникнали много преди Коелю.
Започнах да чета Коелю заради преводачката. Мисля, че е голям плюс за Паулу Коелю, че го превежда Вера Киркова.
към "Нина":
"Колкото по-известен ставам, толкова повече изглупявам" .
Нина май ти ставащ все по-известна в този форум........:)
Паулу Каелю се издава в 130 страни, а в Америка вече от Кнопф, най-престижното американско издателство, което издава Джон Ъпдайк, Тони Морисън, Ишигуро, Джейн Смайли. Те би трябвало да разбират от литература малко повече от озлобените - и аз не знам на какво, след като не го четат - негови противници тук.
Любимата ми книга след "Алхимикът"!
послепис: добре казано, "марамунти", много приказки изписват тези, които искат само да оплюват, но по-добре за това време да бяха свършили някоя полезна работа.
Няма нищо ново под слънцето! Казали са го дрените гърци! Защо очаквате Коелю открие топлата вода? Важно е какво казва, как го казва и как се чувстваш, докато прелистваш и четеш книгата! Той има своите почитатели и винаги ще ти има, колкото и да се пънат някои, да го оплюват и да го засипват с жлъчни думи? От това по-добри хора ли стават? Майка Тереза е казала: "Няма нужда от много приказки. Да вземем една метла и да изметем една къща!" Но и за това се изисква усилие!
И аз се заразих от веселия смях на Мнение. Този форум е чудесен пример за това, как някои хора с мазохистично настървение искат да бъдат лъгани и заблуждавани. Е, намерили са точното средство в \" религията\" , проповядвана от бога им Коелю. Четете го, възхищавайте му се, но не се гневете на различните мнения. Различни мнения винаги е имало и ще има- това е една от движещите сили на прогреса. Да имаш различно мнение се изискват кураж и ерудиция. Куражът е даденост, но ерудицията се придобива с много усилия и работа - като се започне със Стария и Новия завет, мине се през гръцките и римските класици, през творбите на великите умове на Ренесанса, Просвещението, Модернизма и Подтмодернизма и чак тогава се стигне до \"Хари Потър\" и \" Алхимикът\". Като изминете този път, драги апологети/ки на Коелю, пак елате да си пишем. Само че тогава няма да бъдете, толкова убедени в гениалността на кумира си, защото повечето от \"великите\" му мисли, на които сега се възхищавате, вече ще сте ги срещали в написаното много преди това. Ще научите, че Айнщайн, когото Коелю обича да цитира е казал и нещо, което бразилеца за нищо на света няма да спомене в изтънчените си, духовни писания, защото ще се саморазобличи. А то е: \"Колкото по-известен ставам, толкова повече изглупявам\" .
Не разбирам защо е това крайно отрицателно мнение за даден автор, тези които го оплюват и не го харесват, защо изобщо са влезли в ревюто за новата му книга, че са си направили и труда да пишат. Аз, ако не харесвам даден автор, изобщо не разглеждам анотациите за новите му книги.
Паулу Коелю е световноизвестен писател, обичан от милиони- факт. Не мисля, че това влияе или още по-малко вреди на други автори. Колкото повече книги се четат- по-добре. Не е страшно, че еди кой си четял Коелю, Стефани Майер или друг нашумял и доста обсъждан писател, страшно е, когато нищо не се чете.
Ралица, не виждам никаква война - просто размяна на мнения. И защо трябва да се дразним, щом някой хвърли камък в блатото на всеобщото обожание на Коелю? А това, че Хорхе Букай го хвали, не е изненадващо - и двамата са от един калъп.
Бях решила да напиша нещо, защото ми допадна тази книга, но се отказвам - много страсти се вихрят в този форум. Някой нещо се сражава с Паулу Каелю, но чудно защо. Той не кара никого насила да го чете. Онзи ден по телевизията Хорхе Букай каза, че Алхимикът е сред двайсетте най-четени книги на ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, така че какво се пънете бе, хора. Книги много, за всеки вкус има. Оставете ни да си четем каквото си искаме!!!
След като това заприлича на форум тук, ще кажа, че не случайно подкрепям този автор, който и за мен е един прекрасен човек. Аз чета много книги, няма как да знаете това, не само Куелю, но и вече съм изчела много класици - и руска литература, и френска като Дюма, Балзак - любимите ми. Както и списъка с топ книги от доби. То и Паулу се е учил от тези автори. И все пак живеем в свободна държава и аз мога да си продължавам да обичам книгите на Паулу, защото те за мен са нещо красиво, съдържат много чувства, които и аз съм преживяла. А най-лесно се разбира дали един автор е добър, когато думите му са докоснали много сърца. А те са успяли да завладеят много читатели по цял свят.
живейте в мир
Блестяща диагноза на заразата Коелю, направена от "Мнение". Нямам какво да добавя, освен че искрено се извинявам на почитателите на Пауло като ги нарекох нещастници. Те не са нещастници - те са щастливци. Те са щастливци като старицата, която прибавила няколко съчки към кладата на Ян Хус, а той изрекъл знаменитата фраза: "О, свещена простота". Те са щастливци, за които не се отнасят думите от "Еклесиаст": "Който увеличава знание, увеличава и печал". Направо им завиждам.
Хахах...Естествено, винаги в културата е имало доволно количество халтура, т.е кич. Куелю не е чалга, както някой по-горе беше написал (защото мисля тази категория най-вече в ориенталски, или най-малкото - балкански контекст), а пълен, първокласен КИЧ. Също съм чел само една негова книга - Алхимикът и първото, което ми остана от нея са не велелепните мъдрости на "автора" й, а това, че е написана ужасно помпозно и ужасно нагаждачески, а освен това и че е изплагиатствана (говоря абстрактно, визирайки стила на повествуване) от край до край. В този ред на мисли Паоло Куелю е явление, по-голямо дори от авторката на Хари Потър, защото докато за нея се знае, че е авторка на "детски романи", то Куелю доста често го поставят в графата "сериозни писатели" хахахаха...пълен абсурд! И всеки, който е имал поне минимален досег с ВИСОКАТА литература на модернизма (за неосведомените читатели на Куелю, това са автори като Пруст, Джойс, Кафка, Томас Ман, Брох, Цвайг, Музил), добре го знае.
Естествено, както се казва - разни хора, разни гениталии. Който иска, нека чете Куелю. Но нека не се заблуждава, че чете висока, стойностна и най-вече - оригинална литература. А читателката, която се захласва по това, че който описва Бога не го познава, който го познава, не го описва, ще кажа, че това е измислено още през 4 в. сл. Хр. от Дионисий Ареопагит в едно съчинение доста по-умно от безсмислиците кич на Куелю. хахахаха
към \"Доби\" и \"Нина\":
Почитателите на Паулу се обиждат защото ги наричате нещастници, глупави и незнаещи. Аз сум чел 6-те книги от \"вашата\" класация и мога да кажа че Булгаков е голям нещастник и можеби само по-голями нещастници от него сте вие двамата. Нели много е лесно да обиждаш хората:)) Както каза \"барони\" - \"оставете хората да четът каквото им харесва\". Това че си прочел няколко книги на Булгаков и ти харесват, не означава че трябва да пишеш по всякакви форуми и да убеждаваш хората какво трябва да четът и какво не. Не рабрах, това че Куелю печели по 5 милиона $ от всяка книга дали е за \"добро\" или \"лошо\".:)) Нели всеки писател пише книгите си за слава,пари и известност. Ако кажете че има такъв който пише само за тръпката няма да ви повярвам. Паулу е продал 300 милиона книги досега в 150 страни,и ако кажете че всиките тези хора са глупави, то на всичките им става много ясно кой в случая е глупав,нели:))Както и да е. За край давам три линка от класации на читатели (която смятам за най-меродавна) за любими книги:
http://literaturatadnes.com/archives/189
http://lira.bg/index.php?t=121
http://ralitsas.blogspot.com/2007/11/blog-post_19.html
Вие преценете къде е Коелю, а къде се вашите \"вечни книги\".
Честно казано, мисля че "доби" е прав донякъде. Книгите на Коелю звучат добре и напудрено докато се четат, но краткият списък с изброени книги е нещо съвсем различно като литературно ниво, много по-високо. Но все пак, по-важно е всеки сам да открие, какво му носи наслада и знание и да го преследва.
Трябва и да се отчете, че книгите на Коелю са твърде комерсиални, приличат на духовни, но всъщност са един видоизменен продукт, щампован с $.
оставете хората да четът каквото им харесва.Аз на Куельо съм чел само Алхимикът и ми стига.Но разбирам,че си има почитатели.Всички да са живи и здрави другото е въпрос на вкус.
Почитателките на Куелю се засягат, защото списъка на Доби им е напълно непознат, защото, както става ясно от коментара на
" Магьосницата", могат да цитират само "Хари Потър" или някой и друг вампирски хорър. И защото посредствените и ограничени хора държат всички да се съизмерват единствено с тях и убогото им мнение. Куелю - кумирът им не е нищо повече от хитър литературен занаятчия, който печели по 5 млн. от всяка своя книга, разчитайки и използвайки точно глупостта, незнанието и снобизма на хората.
Странно защо се обиждат почитателите на Паулу? Що за тоталитарно мислене, не може ли да съществува друго - противоположно мнение от тяхното? Коелю е празнословец, евтин писач, чалга в литературата, което е ясно за всеки интелигентен читател. А за останалите ще приведа един примерен списък от книги. Препоръчвам:
1. Великият Гетсби - Ф. Скот Фицджералд
2. Приключенията на добрия войник Швейк - Ярослав Хашек
3. Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков
4. 1984 - Джордж Оруел
5. Лолита - Владимир Набоков
6. Малкия принц - Антоан дьо Сент Екзюпери
Списъкът може да прподължи с още и още велики книги, но в този списък няма и никога няма да има място за чагаджията Коелю, който след 20 години ще бъде напълно забравен, за разлика от гореспоменатите автори и книги.
Към "dobi" :
По-голям нещастник от теб съм сигурен че няма.Аман от хора които никога не са чели нещо свястно, обаче обичат да критикуват и коментират по всякакви форуми. Сигурен съм че ни се чел нито една книга на Коелю,нали? Продолжавай да си четеш евтини романчета и не дей да коментираш нещо който не можеш да го разбереш и е много сложно за теб :))
Към "dobi" ( това да не е от Хари Потър?) напразно можеш да обиждаш и писателя, и читателите му. Какво? Да не мислиш, че можеш просто да ни откажеш да не го четем? Аз съм прочела всичко на Паулу, сега чета и тази :) Книгите му са нещо красиво, като една песен, влизаш в един свят и накрая всякаш си научил нещо повече за себе си! А относно Библията, това , че ползва цитати е супер! Не е крадене, ти да не би да имаш някакви умствени увреждания? Хората, които цитират от Библията не крадат. Даже мисля, че в нея са всички отговори, които търсим, както и смисъла на човешкото съществуване! Хайде да задържим 'Алеф' на първо място още дълго!!! Viva Paulo! Viva Brasil!
Че кой християнин не "краде" всеки ден от Библията!Тя не е създадена ,за да бъде в рамка,а за това някой да следва напътствията и!!!:))))))
Куелю е най-смешното и нелепо явление в литературата в днешно време. Казах литература, но Куелю няма нищо общо с литературата. Не му се връзвайте - евтин малипуратор. Имал бил прозрения - глупости! Всичко е откраднал от Библията и Новия завет. Пълен нещастник, а още по-големи нещастници са почитателите му. Защото искат да бъдат лъгани...
Стана модерно да се правят трейлъри за нашумелите книги. Този е много въздействащ и отговаря на ритъма на "Алеф" - и в двете има нещо магическо. След "Алхимика" това е най-добрата книга на Коелю.
Според мен това е най-искрената книга на Коельо - малко тъжна, но много мъдра. Имаше десетина прозрения, за които си струва да се прочете. Не ми стана много ясно каква е идеята на автора за прераждането - това метафора ли е или той наистина смята, че хората имат много животи.
Толкова много мъдри неща ми харесаха в "Алеф" - неща от рода на "Който познава Бог, не Го описва, който описва Бог, не Го познава".
Рали, защо не вземеш ти да напишеш нещо.Пробвай много е лесно дори бих казала елементарно.......
Еха, хипнотизиращо клипче! Бравос!
Ами...да се надяваме, че ще се върне към онова, което беше. Другият вариант е, щом е "откровена история", да започва нова линия. Както и да е, от интерес ще я взема, дано не ме разочарова!
Идеите на Паулу Коелю се изчерпват. Няма как човек да не забележи, че историите и идеите в книгите му неминуемо си приличат. Четеш еднакви неща под различна форма и заглавие.
Корицата е супер!!! Всички корици на Пауло Коельо са хубави, но тази е много красива и магическа!!! Сигурна съм, че и книгата е хубава, а е и нова. Дано е като Алхимика, която няма равна досега.
искам и тази книга!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Паулу Коелю ни представя един нов начин на духовно възраждане. По пътя на себепознаването той се сблъсква с успоредна вселена, където времето и пространството са вечни и присъстват постоянно.
Срещата му с Хилал го кара да пречисти душата си, да изкара навън всичко, което чувства, докато достигне до духовно обновление. Той се превръща в друг човек, човек който върви към своето царство и душа, което го прави спокоен и щастлив.
Елица Атанасова, Хеликон Шумен
Последният продукт на известния бразилец е смес от знаци и символи на всички духовни практики и системи. Този път Коельо ги е качил на Транссибирската железница и въплътил в условното "Алеф" - начална буква, основополагащ елемент, изходна точка, причина и оправдание на целия му творчески път.
Достоверно, достъпно както винаги.
Изненада е автобиографичният момент в книгата и споменаването на България като част от "всичко на едно и също място по едно и също време".
Щастливи сме, че глобалния пиар и този път няма да ни подмине и благодарение на Паулу Коелю ще станем ако не друго, то поне привлекателна туристическа дестинация.
Людмила Еленкова, Хеликон България
Книгата задава въпроси, които сме си задавали хиляди пъти, но и дава отговори, до които едва ли сме стигали.
От нея лъха мистерия, проницателност и удивителна виталност на човешкия дух. Божественото и реалното се преплитат стремглаво, за миг показват своята същност и се отдръпват, за да останат завинаги неразгадани и неопорочени от любопитсвото и егоизма на хората.
От нея лъха мистерия, проницателност и удивителна виталност на човешкия дух. Божественото и реалното се преплитат стремглаво, за миг показват своята същност и се отдръпват, за да останат завинаги неразгадани и неопорочени от любопитсвото и егоизма на хората.
Теодора Петрова, Хеликон Стара Загора
Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е най-известния бразилски писател.
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
