Паулу Коелю е велик!
П.П. А коя беше столицата на България?
Мактуб
Автор: Паулу Коелю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Обсидиан |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 260 грама |
| Размери | 21x13 |
| ISBN | 9789547692336 |
| Баркод | 9789547692336 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Учителят казва:
Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности.
Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание – няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса. Нищо не е отегчително, понеже всичко се променя всеки миг. Отегчението не е в света, а в начина, по който ние гледаме на него.
„Мактуб” не е наръчник със съвети, а книга за обмяна на опит. Притчите в нея идват от различни източници – културни традиции, религиозни послания, устни предания. Тези истории са част от духовното наследство на човечеството, едно пъстроцветно съкровище от парченца мъдрост, които да ни подкрепят в моменти на щастие и изпитание.
Eдна сутрин, докато Буда бил обграден от своите ученици, при него дошъл човек и попитал:
– Съществува ли Бог?
– Съществува – отвърнал Буда.
Следобед дошъл друг човек.
– Съществува ли Бог? – пожелал да узнае той.
– Не, не съществува – казал Буда.
Привечер трети човек отправил същия въпрос:
– Съществува ли Бог?
– Ти сам трябва да решиш – отвърнал Буда.
– Учителю, какъв абсурд! – възкликнал един от учениците. – Как така давате различни отговори на един и същ въпрос?
– То е, защото хората са различни – отвърнал Посветеният. – И всеки от тях ще се приближи към Бог по своя си начин – чрез увереността, чрез отрицанието или чрез съмнението.
Дио, дай нещо което не е по повърхността :)
Интересно, той и Кастанеда не ги е измислил сам тези идеи :) Имал си е учител, който му ги е предал, той ги е написал на хартия и е помогнал на много хора да достигнат до тях. Може би е добавил свои миниатюрни мисли към цялата идея, но така в крайна сметка по този начин се натрупва идеологията/мъдростта, която той предоставя на публиката, поколение след поколение, учител след учител, автор след автор.
Не прави ли това и Коелю? Помага на повече хора да стигнат до идеите, които той е научил (дали от Кастанеда, духовния си учител, собствено прозрение).
Според мен колкото повече такива автори има, толкова по-добре. Нека и някой друг предаде идеите на Кастанеда с негови собствени думи, няма да имам против. Това просто помага на повече хора да видят това, което той е видял.
Кобадински, мнението ми ще бъде изцяло посветено на теб...
Паулу Коелю не претендира, както всички знаем за авторство на някои от \"идеите\" си - невиждам нищо лошо в идеята един автор да представи, чрез своята гледна точка идеи, които на него са му повлияли от други велики автори. Незнам каква е тази наглост от твоя страна да коментираш и да обиждаш Паулу, неподготвен (не е достатъчно просто да си прочел всичките му книги - очаква се и да вникнеш в тях и да си извадиш поука, както се казва)... Заслужава си да уважаваме поне този автор независимо дали е помогнал на един или двама човека (и манекенките също са хора)... за първите му книги нямаш право да кажеш, че са повърхностни и съм сигурен, че много хора ще се съгласят с това... Колкото до останалия му труд - събери ти, както казваш и \"идеи\" от други автори, ще видим дали ще пожънеш същия успех. Уважавам мнението ти и няма нищо лошо да кажеш това, което мислиш, но не мисля, че имаш право да слагаш етикети на хората и да им казваш какви са или не са... Кастанеда и другите автори, от които казваш, че Коелю е черпил идеите си - невиждам лошо, а и е хубаво да знаеш, че Истината може да се достигне по много различни начини, но крайният ефект е един и същ. Чел съм много от книгите на въпросните автори, да не кажа всички и не виждам нищо общо между тях и Паулу Коелю освен, че всички те искат да ни отворят очите за различни неща... защо да издребняваме по този начин и честно казано незнам, защо си си изгубил времето да преписваш цитати и да сравняваш някакви думи. Нека всички се замислим и вместо да съдим, да се учим колкото можем от книгите - а и никой не те кара да четеш някоя определена...
В продължение на месеци класацията ви за художествена литература липсва по някоя от десетте книги. Със системното отпадане на една или две книги (в дадения случай 2 заглавия) де факто създавате невярна представа сред потребителите си. Случайно ли е това, резултат от небрежност и мързел ли е или е манипулация.
Поправете ме, но Коелю не претендира за авторство над текстовете във "Войнът" и "Мактуб". . . Той постоянно повтаря, че комплира наученото. Не виждам проблем, че господинът да се пали толкова?!
Айде да се стегнете, г-н Кобадински и да не ни занимавате повече! Вие четете едно, ние друго...Явно важното е да коментирате постоянно това, което не харесвате?! Спрете да се натрапвате!
Усмихнат ден : )
Айде сега сама открийте разликите.
Кобадински не плюе, а казва обективната истина. За ваша информацията съм чел и двете книги и мога да им дам оценка. Съветвам ви да четете повече. На Коелю му знам и кътните зъби и не може да ме изненада с нищо, което не съм чел от далеч по- добри автори. След като сте такъв негов фен четете го в оригинал, а именно БОРХЕС.
ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM
Хорхе Луис Борхес
Затворих очи и видях ято птици. Видението продължи секунда или дори по-кратко; не съм сигурен колко птици видях. Беше ли броят на птиците определен или неопределен? Проблемът е свързан със съществуването на Бог. Ако Бог съществува, броят е определен, понеже Бог знае колко птици видях. Ако Бог не съществува, броят е неопределен, понеже не би имало кой да ги преброи. В този случай аз видях по-малко от десет птици (да речем) и повече от една, но не видях девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, или две. Аз видях брой птици между десет и една, който не беше девет, осем, седем, шест, пет, и т.н. Това цяло число - не-девет, не-осем, не-седем, не-шест, не-пет, и т.н. - е невъобразимо. Ergo, Бог съществува.
Това е текста на Коелю
Учителят казал: \"Затвори си очите. Или дори ако твоите очи са отворени, представи си следната картина: ято птици и вятър. Сега ми кажи колко птици си видял. Пет? Единадесет? Шестнадесет? Независимо от това какъв е отговорът, а на всеки би му било трудно да каже колко птици е видял — едно нещо става съвсем ясно в този малък експеримент. Ти можеш да си представиш ято птици, но броят на птиците в ятото е извън твоя контрол. Изображението е все още ясно, отчетливо изразено и точно.Това трябва да бъде и отговорът на въпроса. Кой ще определи колко птици ще се появяват в представяната сцена? Не ти!\"
Пауло Коелю винаги е бил посредствен писател, движи се изцяло по повърхността. Може би и затова е толкова продаван... ;)
За мен тази книга е много добра, а \"Алхимикът\" е велика. Който не харесва автора, да не го чете. Но този Кобадински защо е прочел \"Мактуб\", след като има отрицателно мнение за \"Воинът\"? Или не го е чел, ама да си плюе. Нека не се измъчва повече с Коелю, който си има своята огромна публика, виждаме от класациите. Книжарниците са демократични места, господине, купувайте любимите си автори и оставете другите да правят същото.
Що се отнася до "Воинът на светлината" той е направен изцяло от идеи на Карлос Кастанеда.
"Вярно, че повечето притчи са от чужди източници, което Коелю признава в предговора, но си е направил труда да подбере интересни неща и да ги интерпретира невероятно." Искам да кажа, че той не си е направил труда да ги интерпретира, а просто ги е префасонирал леко. Иначе казано козметичните промени не вършат работа в тоя занаят. Това не е първата и последната книга на Коелю, чиито идеи е така да се каже заел или иначе казано изплагиатствал. По същество тази книги представлява сборник, чийто съставител е Коелю. Аз лично се погнусявам от такива нагли кражби и за мен това е един парцал с извинение. Не е редно да се прехвалва един автор за неща, които не са негово дело. Толкова по въпроса.
Много мъдра книга. Вярно, че повечето притчи са от чужди източници, което Коелю признава в предговора, но си е направил труда да подбере интересни неща и да ги интерпретира невероятно. И аз смятам, че тази книга е по-добра от "Воинът на светлината". Поне 20 от притчите се запомнят за цял живот, Понякога хвалим книги, в които има 5 умни мисли, а тук има безброй умни и вдъхновяващи неща.
Тази "книга" я има от много време в интернет. Освен това голяма част от така наречените притчи и текстове вътре са крадени, като идеи от други автори. Следователно не виждам с какво може да е толкова ценна ако се чете повече. Кеолю като цяло доста плагиатства затова просто мислете преди и по време на четене.
Интересно, тази книга е значително по-добра от последната му! Подариха ми я - за целта е чудна!
О, да, тази е дори по-добра от "Воинът". Всеки може да намери нещо за себе си вътре. Чете се и се препрочита. Браво!
да! да! Да!
ами, аз до колкото знам, тази му е от първите книги!!! yahooo
От анотацията добих впечатление, че прилича на "Воинът на светлината", една от любимите ми книги. Дано и тази е толкова добра!
мисля че книгата ще е много интересна
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Последната книга, с която изд. „Обсидиан“ ще зарадва почитателите на Паулу Коелю, излиза на книжния пазар на 26 април 2010 година. „Мактуб“ не е роман. В нея са поместени 179 притчи, затова по-скоро би носила достойното име „сборник“. Изпълнени с мъдрост, някои от притчите носят религиозни, други – общочовешки послания. По съдържание са разнообразни, както са разнообразни културните традиции в света. Всеки може да открие своята притча в книгата и да й се наслади. Не твърдя, че моята притча води до най-проникновената мъдрост и истина. Всяка от тях е индивидуална, както личността си има своите индивидуални очарования. Това не ми пречи обаче да я споделя с Вас, нали споделеното щастие е истинско?
.....................................................................................................................
Философът Аристип угодничел на тираничния владетел на Сиракуза Дионисий и неговите придворни.
Един следобед видял Диоген, който си готвел леща.
- Ако ти поздравяваше Дионисий, нямаше да си принуден да ядеш леща – казал Аристип.
- Ако можеше да ядеш леща, нямаше да си принуден да поздравяваш Дионисий – отвърнал Диоген.
Учителят казва:
„Истина е, че всяко нещо си има цена, но тази цена е относителна. Когато следваме мечтите си, можем да създадем у хората впечатлението, че сме жалки и нещастни. Но няма значение какво мислят другите. Важна е радостта в нашето сърце.“
Зорница Чернева, Хеликон – Велико Търново
Последните години като че ли бяхме позабравили какъв великолепен разказвач на притчи е „Воинът на светлината” Паулу Коелю. „Мактуб” обаче успя да ни припомни защо този малко тъжен и много изстрадал мъж така светкавично се превърна в една от литературните истерии на ХХІ век - защото има дарбата да разказва. Да, вярно е – историите му са стари като света и вече сме ги чували неведнъж и дваж... Но кой може да се похвали, че е измислил нещо истински оригинално от Библията и Шекспир насам?!
Затова нека замълчат всички злодумци и да си припомним, че хората като Коелю са паметта на Света и ни ги изпраща сам Животът, за да не забравяме никога най-важните уроци, които са се предавали още от древни времена от баща на син, от майка на дъщеря, от учител на ученик, от уста на уста...
Всички отговори, които търсим, са в нашето сърце... Всички пътища, които извървяваме, са уроци, които трябва да научим... Всички беди, които ни сполетяват, са само изпитание за нашите сили, но не и за нашата вяра – ако е достатъчно силна... Свободата е най-голямото благо, а Любовта - единственото ни спасение...
Затова нека замълчат всички злодумци и да си припомним, че хората като Коелю са паметта на Света и ни ги изпраща сам Животът, за да не забравяме никога най-важните уроци, които са се предавали още от древни времена от баща на син, от майка на дъщеря, от учител на ученик, от уста на уста...
Всички отговори, които търсим, са в нашето сърце... Всички пътища, които извървяваме, са уроци, които трябва да научим... Всички беди, които ни сполетяват, са само изпитание за нашите сили, но не и за нашата вяра – ако е достатъчно силна... Свободата е най-голямото благо, а Любовта - единственото ни спасение...
Ваня Хинкова, Хеликон - Русе
Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е най-известния бразилски писател.
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
