Анотация

С излизането си “Обици и змии” – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория.

Романът печели наградата “Акутагава” (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите й мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е “най-силната книга в историята на наградата изобщо”.

На не повече от стотина страници авторката разгръща историята на Луи (кръстена на марката Луи Вюитон), която търси себе си в преследването на болката и удоволствието чрез мъчителни трансформации на собственото тяло.

Стилът шокира и разтърсва с пределната си изчистеност и простота. Героите на Канехара не са от онези, които бихте поканили на вечеря, но в същото време не е трудно да разберете тоталната им отчужденост от другите и самите себе си.

Романът на Канехара с хладна ярост заявява съпротивата си срещу груповата идентичност и кошерното съществуване. В свят, в който индивида се приема за отклонение от нормата, младата Луи се отдава с нарастващо усърдие на демоничен секс, ритуален мазохизъм, пиърсинг и автомалтретиране.

Романът документира пропастта, зейнала между поколенията и повежда читателя в едно мрачно, шокиращо и в същото време хипнотично спускане в света на ъндърграунда. Ключовите думи в този лабиринт са: графити, комикс, пиърсинг, татус, мода.

“Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми – казва самата Канехара. – На равнището на разума ясно осъзнавах, че надежда няма, но не гледам на себе си като на говорител на своето поколение. Просто пиша това, което чувствам. Графичното, шоково описание на секс е неизменна част от него.”

Ревюта

ЛУДОСТ. Това е една от думите, описващи най-точно тази художествена фикция, в която има огромна доза истина...  Срещаме се с млади, объркани хора в една от най-развитите страни на света, които не могат да открият себе си, не намират смисъла на живота, нямат цели и мечти, носят се без посока по течението и в това е най-големият кошмар.

    Да, те живеят в Япония – една преуспяла държава, носеща вековни традиции, в коята обаче голяма част от хората не са себе си, възпитани са да бъдат роботи, да се подчинават и когато някой се опита да избяга, има два изхода – или да стане ЧОВЕК, или да пропадне и никога да не открие истинската любов, смисъла на живота, че дори, ако щете, професионалната си реализация.

    Много често гледаме само на повърхността на нещата и можете да си кажете : „Каква е тази простотия, струва ли си да я чета?“. Аз бих ви казала – Да, струва си!, защото ако се вгледаме по-надълбоко в тази книга ще открием едни млади, наранени, нещастни хора, които се опитват да избягат от налагания с десетилетия стереотип и да – успяват, но каква е цената, която плащат и дали са избягали в правилната посока...

    Нашето българско общество е 1000 пъти по-различно, обвинявят ни, че сме какви ли не, но аз се надявям, че все още сме ЧОВЕЦИ и че никоя система няма да ни отнеме това изконно право. 

 *music*  Hide - Eyes love you, but my heart can't love so …

Станислава Чалъкова, Хеликон – В. Търново