Анотация

През шестнайсети век Османската империя започва да губи позициите си на будеща страх световна сила. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка — да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по-различна от всичко, излязло досега изпод ръцете на прочутите майстори на миниатюрата. В нея се крие нещо, което става причина за загадъчни убийства.

Историята на книгата крие не само загадка и любов, но ни отвежда и в света на идеите — разказите на мъртвеца и на неговия убиец, на влюбените, кучето, парата и дървото ни въвеждат в "Хиляда и една нощ" на живописта. Докато двама влюбени се търсят и намират, докато мъртвите чакат възмездие, а убиецът търси оправдание за злодеянието си, в спорове за истината и вярата се разразява битката между живописните школи на Изтока и Запада.

Истината се крие в притчите за изкуството и вечно търсещия човешки дух — по вечния път към познанието и прозрението.

Орхан Памук

националност:

турчин

за повече информация:

www.orhanpamuk.net

Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.

През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.

Ревюта

Кучето, Дяволът, Дървото, Пеперудата и самият Червен цвят са разказвачите на тази пленяваща история. Странно, нали? Мисля, че книгата спокойно може да бъде определена и като „кримка” – има двама убити, следовател, фатална жена. Само че действието се развива в Истанбул в края на 16 век, когато в света на традиционната ислямска миниатюра, служеща единствено за илюстриране на книги, нахлува влиянието на западноевропейското изкуство, в което картините се създават и ценят сами по себе си.  Разследването на убийството на двама миниатюристи, се превръща в изследване на корените на ислямската миниатюра и размишление за същността и формата на изкуството, както и за противоречивите му връзки с ислямския канон.

Сега вече всички знаят кой е Орхан Памук, но когато аз взех в ръце тази книга, той бе почти напълно неизвестен. Поне в България. След нея прочетох всички останали, без да остана разочарована. Наскоро попаднах на хубава мисъл на друг почитател на Орхан Памук: „Има книги, след които не си същият.”

Николина Бочева, София - Хеликон Витоша