Великолепна книга. Жалко, че не я рекламират както Букай.
Коментарът е редактиран от администратор.
Цивилизация на зрелището
Автор: Марио Варгас Льоса
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Людмила Петракиева |
| Брой страници | 200 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 233 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 97861915041823 |
| Баркод | 97861915041823 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество – безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления. В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление. Интелектуалците, които съставляват гръбнака на целия XX век, днес отсъстват от обществения дебат. И въпреки че неколцина подписват манифести или участват в полемики, едно е сигурно: тяхното влияние в обществото е нищожно. Проумели това, мнозина са избрали дискретно да мълчат. Като истински антиконформист, Варгас Льоса ни поднася една безмилостна рентгенова снимка на нашето време и на нашата култура.
„Културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне.”
„Целта на скромното ми есе не е само да попълни множеството размисли относно съвременната култура, а да свидетелства за преображенията на това, което все още се разбираше под понятието култура, когато връстниците ми и аз тръгнахме на училище или постъпихме в университета, както и за безвкусната шарения, която я е изместила – подмяна, извършена сякаш с лекота и със съгласието на всички нас.”
Прекрасна книга, препоръчвам на всички, които искат да обогатят хоризонтите си.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Марио Варгас Льоса е една от най-ярките звезди на духовния небосклон на съвременната цивилизация. И съвсем не само заради таланта му на писател и славата на Нобелов лауреат за литература. За него писането е спойващият елемент на всички енергийни потоци, които го изграждат като творец и човешко същество. За разлика от много свои колеги, той не желае да пребивава самотно и безопасно в кулата на литературния си гений. Лишена от активно взаимодействие с всички останали форми на обществен и социален живот, тя би му изглеждала извратено самодостатъчна и породи тази причина тотално ненужна.
Всичко това обяснава естествената поява на сборника от есета „Цивилизация на зрелището“.
Написани без преструвки, компромиси и „политическа коректност“ на моменти изглеждат дори стряскащи в унищожителността си към настоящето и в мрачността на прогнозата си за бъдещето. Още по-притеснително изглежда това, че са написани от човек, създал едни от най-жизнерадостните текстове в съвременната латиноамериканска литература. Има ли по-сигурно доказателство за натрупаната горчивина и отвращение към заобикалящата ни псевдокултура. И за това, че въпреки всичко разумът и талантът никога няма да се предадат.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград
Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
