Животът, който е отминал, присъства в нашето съзнание на откъси. То е един шарен вихър от най-ярки преживявания, картини, хора, места...Така го усеща и жената от моя роман. И както е обичайно, живее едновременно в свои няколко пласта. Бих могла да го определя като живот в душата или в себе си, или в съкровеното. Тази книга наистина е съкровена за мен. Изповедта никога не може да бъде пълна или докрай. Тя се излива в един поток, който носи всички ни, във времето на глъбината, където сигурно ще се намерим. За да не бъдем толкова сами.
Рада Александрова