В хода на историческото си развитие една от най-старите народности на Балканите - армъните, не успява да създаде своя национална държава. Десетилетната борба на армъните срещу турския гнет не реализира идеята на великия им сънародник Константин Риза (Рига Велестинли) за равноправие на народите в една свободна балканска държава, фанариотското ръководство на гръцкото въстание от 1821 г. присвои заслугите им в полза на гръцката национална кауза.
Армънското възраждане през XIX в. ражда водителите на националното движение. На него се противопоставят духовната и военната сила на елинизма. През двете световни войни националното армънско движение в Гърция достига своя апогей. Обявената през 1917 г. Република Самарина е първото армънско държавно формирование през XX в. Държавнотворческата идея отново намира своята реализация през 1941-1942 г. Просъществувалата близо две години автономия в армънските райони на Епир и Тесалия бележи най-високия връх в борбите на армъните за национално и държавно обособяване.