| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 150 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 255 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789544918255 |
| Баркод | 9789544918255 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Животът на един мъж неочаквано се проваля. Той се опитва да разкаже битието си, но то все му се изплъзва и се прелива в естествена история на клозета, на мухата, на пчелите. Животът му мистериозно съвпада със съдбите на други двама герои – един редактор (негов съименник) и един луд градинар (естественик). Когато личната история на един човек се скапе, не му остава нищо друго, освен да стане събирач на чужди преживелици и да се вселява в тях.
“Естествен роман” излиза през 1999 след като печели национален конкурс за най-добър ръкопис на съвременен български роман. Превръща се в един от най-търсените български романи, високо оценен от литературната критика. Скоро след второто си издание от “Жанет-45” е преведен и публикуван на френски език в издателство “Фебюс” (Париж), на сръбски в издателство “Геопоетика” (Белград) и на македонски в издателство “Темплум” (Скопие).
Из българската преса за “Естествен роман”
Най-добрата белетристична книга на 1999 без съмнение е "Естествен роман" от Георги Господинов. Едновременно ерудиран и забавен - щастливо съчетание, което рядко се случва на българските книги.
Симона Мирчева, в. “Капитал”
Всяка голяма книга е за нещата, за които не сме имали смелост да говорим. "Естествен роман" е книга за живота и неспособността ни да се справим нито с него, нито с описанието му. И за красотата на тази невъзможност, тази отказаност на трагичното.
Бойко Пенчев, в. “Литературен вестник”
"Естествен роман" е със сигурност първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те.
Марин Бодаков, сп. “Егоист”
Можем да определим "Естествен роман" като екзистенциален постмодерен роман за разлика от семиотическия на Еко или хедонистичния на Ланчестър.
Митко Новков, в. “Култура”
Из чуждата преса за Естествен роман
“Естествен роман” е наистина неидентифициран литературен обект и е почти невъзможно да бъде разказан. Едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма.
Livres-Hebdo, Paris
Един забавен и оригинален роман.
Le Nouvel Observateur, Paris
"Как е възможен романът днес, когато трагическото ни е отказано?" Около този въпрос младият български автор усърдно взривява традиционното повествование и създава нов вид разказ.
"Естествен роман" представлява нещо като машина за истории, спонтанно самозараждане, една творба в прогресия, която се развива, докато се чете. В началото е историята на една раздяла: разказвачът напуска жена си, бременна от друг мъж, и своите котки. В същото време това е и каталог на естествените истории: "Естествена история на клозета" - "единственото място, освободено от всякакъв контрол", където по комунистическо време бунтът (словесен) се разпространява върху стените, "езикът също има нужда да си разкопчае панталона..."; "Естествена история на мухите" - "единственото създание, на което Бог е позволил да пребивава в сънищата, единственото, което свързва небето и земния свят на клозета…”
Със своите "естествени истории" Георги Господинов се забавлява, като разкрива силата на езика. Интелигентно и с чувство за хумор.
Le Courrier, Geneve
Изящен дебют… Впечатляващо преобръщане на гледните точки.
Le Soir, Bruxelles
Господинов успява да разкаже три паралелни истории, които, събрани в една, биха могли да бъдат прочетени като естествената история на автора, но казват твърде много за менталността на цялостния образ на българина, стоящ на прага към едно ново общество.
Frankfurter Allgemeine Zeitung
Превъзходният изказ и лекотата на повествованието заедно с вещото преминаване през различни стилове и жанрове превръщат Господинов в предвестник на нова, плодотворна литературна форма.
Политика, Белград
Подобно на Фернандо Песоа, Господинов изчезва сред множеството си превъплъщения (автор, разказвач, редактор, градинар) и се е превърнал в отстранен наблюдател-колекционер на своя собствен живот. Наративът изобилства от миниистории, свързани от непрестанното жужене на мухата (сещамe се за Емили Дикинсън), и композицията е фасетъчна като окото на муха
Всичко това определя постмодерния характер на прозата на Господинов. Истинската стойност на Естествен роман обаче е в изобразяването на всекидневния живот в посткомунистическа България като смесване на посредственото и възвишеното.
World Literature Today, Winter 2001, University of Oklahoma, USA
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„...Понякога книгите си правят странни шеги с нас...И за кой ли път се убедих, че не ние боравим с текстовете, а се е стигнало до там те да ни разиграват. Да се крият някъде, докато ги търсим, и само когато те решат, да ни изпердашат през очите. Нещо трябва да се направи...”
Думите на Георги Господинов звучат точно на място. Това е роман, в който една история е разказана, след което губи смисъл в свръх-битийното, износва се и намира своето естествено продължение в друга история, вселява се в нея, а тя - също толкова позната и потенциално разрушителна...
И свързващото звено между историите е полетът на една муха.
С различните си нюанси на летене, тя напомня, че винаги е около нас, свързва се с природата ни, влиза в дома ни, храни се с отпадъците ни и щом се появи поривът за възвишеното, започва настойчиво да кръжи из черепа ни и с цялата си естественост напомня, че е там!
Погледнем ли през нейното фасетъчно око ще съзрем абсурда в човешките съдби, загубения смисъл на всекидневния живот в едно объркано време...
Това е книга, която ще въздейства. Ще поражда желание отново и отново да бъде препрочитана, ще отправя предизвикателства и ще задава въпроси, отговорите обаче са у самите вас...
„...Мрежата служи да се улови рибата – след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.
Примката служи, за да се улови заекът – след като заекът е уловен, примката се забравя.
Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени....”
Дали? И колко естествено е всъщност това!
Кети Турманова, Хеликон Стамболийски
Кристина Казакова, Хеликон - Пловдив