Ведър и оптимистичен вариант на "Полет над кукувиче гнездо". Романът е носител на наградата "Браге".
След нервна криза, последвала смъртта на майка му, 30-годишният Елинг се събужда в психиатрична клиника в една стая с Хел Бярне. Двамата чудаци, наивни и толкова различни, се борят със самотата си и изминават нелекия път към приятелството. Вътрешна опора за Елинг са спомените за последните опити на майка му да го приобщи към "нормалния живот", завеждайки го в испанския курорт Бенидорм.
Хуморът дава крила, понасяйки героите отвъд отчаянието и чувството за изоставеност. Елинг и Хел Бярне се носят през морала и политиката, изричайки неща, на които са способни само децата или онези, платили високата цена да бъдат толкова естествени и прями.
Предисторията на "Кръвни братя".
Ингвар Амбьорнсен ще ви държи на ръба на пропастта. Ще се изненадате, че хем сте там, хем се заливате от смях. Или плачете.
"Как може една книга да е едновремeнно толкова интелигентна и тъжна, съвременна и неприлично смешна" - Лив Улман
Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екземпляра само в родината си. Носител е на многобройни литературни награди, а книгите му са преведени в много страни.
Роден е на 20 май 1956 г. в Ларвик, Норвегия. Сега живее със съпругата си в Хамбург. Критиците го наричат говорител на аутсайдерите и социално неадекватните хора. Той е любим автор на много млади хора по света.
Героите му са хора, които са изпаднали от обществото или сами са направили този избор в знак на протест. В ранните си книги изследва цената, която поколението от 60-те плаща заради злоупотребата с алкохол и дрога. Героите от тези произведения се движат в среда, в която насилието и убийствата са ежедневие. Така Амбьорнсен навлиза успешно в криминалния жанр. Заради способността му да се солидаризира със средата, която описва, и заради изключително богатия му език, зареден с ирония и изпъстрен със сленг и жаргон, го сравняват с Реймънд Чандлър. В криминалните му романи представите за добро и зло се размиват, а авторът изпитва симпатия към хора, които писател морализатор би нарекъл негодници. А кой все пак е истинският негодник, не е ясно - внушава Амбьорнсен, за който нещата никога не са само черни или бели. Първият му криминален роман - "Убийството на последната лисица" излиза през 1983 г. Следват "Очите на Сталин", "Кръстът на вещиците"...
Прелом в творчеството му е "Бели негри", в който с изключителен хумор, премесен с немалко горчилка, е показана трагичната съдба на едно поколение, чиито надежди са били излъгани.
Връх не само в съвременната норвежка литература, но и в световната, е серията от четири романа с главен герой Елинг - "Изглед към рая", "Птичи танц", "Кръвни братя" и "Обичай ме утре". Книгите са сюжетно самостоятелни, обединяват ги общата гледна точка /на героя разказвач Елинг/, и общите герои /двамата приятели Елинг и Хел Бярне/. Душата на един човек с психически проблеми се оказва с удивителни измерения. Параноикът Елинг освобождава фантазията си с мощта на своята енергия. Поредицата, представляваща обезоръжаваща смесица от наивност, разум, лудост и невероятно чувство за хумор, има блестящ прием сред читателите по света. На места човек направо вие от смях заради уникалния хумор, който е в баланс на отчаянието, самотата и депресията, които тежат върху съвременния човек. Самият Елинг не е веселяк. Той е човек, който гледа изключително сериозно на живота. И макар че има проблем в контакта си с хората, той изпитва страстно желание да съпреживява с другите. Удивително е приятелството му с Хел Бярне - огромен, силен мъж, който мисли само за ядене и за жени. Той е много под интелектуалния потенциал на слаботелесния Елинг. Но двамата, взети заедно, показват човешкия индивид в неговата цялост. Ако погледнем към героите през призмата на прочутия руски литературен теоретик Михаил Бахтин, Елинг символизира горницата на човека /интелекта, полета на мисълта и въображението, чувствата/, Хел Бярне символизира долницата /храненето, отделянето, похотта/.
От 1986 г. досега Ингвар Амбьорнсен е получил многобройни литературни награди, отличили изключителния му талант - "Браге", "Вестфолд", "Рикмолс", "Капелен"... През 2004 г. писателят бе удостоен с международната награда "Бутпрайз" за това, че "чрез написаното си слово повдига най-наболелите въпроси на обществото по начин, който изпълва хората с разбиране, прокарва нови граници, счупва рамките на нещата, които се премълчават, и разкрива недъзите на съвременното общество".