На 23 март 4174 година от Сътворението на света, на Плешивия хълм край Йерусалим, един човек умира, разпънат на кръст.
Това било обичайното наказание в Римската империя. Най-вече за невинни. Умирал е сам и неразбран, много уплашен и с болка. Вероятно без да разбира, че Съдбата му е отредила безмилостната роля на пилигрим в пиеса за залеза на боговете.
Екзекуцията на Иешуа бар Йохосеф е най-оплакваната и най-обругаваната смърт в историята на човечеството. В името на тази смърт са покорявали континенти, водели са войни и са избили милиони нещастници. Пели са химни на радост и са лели горещи сълзи на горест и омраза. Заради неговата смърт от магичната полифония на човешките вярвания завинаги са изтрити гласовете на други богове, за чиято причудлива космогония днес можем само да гадаем.
Накрая дори Той се е уплашил от пророчеството, защото е попитал себе си, или другите: "... прочие, ако светлината в тебе е мрак, то колко голям ще бъде мракът..." Излиза, че 23 март 4174 година е бил и си остава най-тъжният ден в живота на човечеството... Защото заради онова, което ще се случи после, просто не си струва да умре нито едно човешко същество.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ